По онова време, летящите чинии е трябвало да се държат целогодишно на тихи обороти. Затова зимата е имало струпване на големи количества гориво от рода на сено, плява и слама по плевните. Въпросното гориво се запалва лесно и пожарите се разпространяват бързо. Достатъчно е било, някой огнедишащ дракон да кихне без да иска и отиде целия град.