Малко по древна история:
Источник:
http://www.promacedonia.org/iv_gumno/iv_gumno_4.htm

Очевидно съставителят на апокрифа си представя като едно от най-важните събития, предшестващи настъпването на края на света, преселването на българите, безразлично дали са българите „кумани” или българите на цар Слав. Това събитие е във връзка с неговата главна тема — идването на края на света. Бог е отредил те да дойдат. Те са един богоизбран народ, който има в този дълъг период, предшестващ края на света, една определена мисия. Ето как продължава третата глава на апокрифа.

„И тогава, след него (т.е. след цар Слав) се намери друг цар в българската земя — детище, носено в кошница три години, на което се даде име Испор цар, който прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунава — Дръстър град; създаде и Велик презид от Дунава до морето; той създаде и Плюска град. И този цар погуби голямо множество измаилтяни. И този цар насели цялата Карвунска земя, и преди това бяха прочее етиопи. И роди Испор цар едно отроче и го нарече Изот. Цар Испор царува над българската земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дуна ва. И след погубването на Испора, царя български на рекоха куманите българи, а по-рано бяха (при) Испопя царя езичници и безбожни и в голямо нечестив и бяхя всякога врагове на гръцкото царство през много годи