Напълно подкрепям идеята за субсидиране на пчеларството, защото пчелите са основен опрашител на диворастящите и на културните растения. Всъщност от опрашването на полските плевели имат полза само пчеларите, ама карай да върви. Основният проблем е да се намери механизъм за справедливо разпределяне на отпуснатите средства. Мисля, че не е много правилно да се дава някаква фиксирана сума на всяко пчелно семейство, защото както знаем, семействата не са еднакво силни и ползата от тях за земеделските стопани е различна. Според мен, по-добре би било да се отпускат пари в зависимост от броя на пчелите, които стопанисва даден пчелар - например четвърт стотинка на пчела, 1/10 стотинка на търтей, а за всяка майка от 10 до 60 стотинки, в зависимост от силата на семейството, което тя оглавява. За целта трябва нарочно назначени комисии да преброяват пчелите в кошерите непосредствено преди отпускането на субсидиите. Още по-добре би било средствата да се начисляват в зависимост от броя на полетите, които извършват пчелите в отделните семейства, защото добре известно е, че в слабите семейства има относително по-малък брой летящи пчели, поради което средната площ, която опрашва една пчела от слабо семейство е много по-малка в сравнение с площта, опрашвана от пчела от силно семейство. Допълнителен ефект върху това оказва и фактът, че пчелите, отгледани в слаби семейства, са с по-къси хоботчета, имат по-малка товароподемност и живеят по-кратко в сравнение с пчелите, отгледани в силни семейства. Разбира се, трябва да се вземат предвид и налитанията в силните семейства на по-некачествени пчели от слабите семейства, както и обратното. Това ще се установява по специален ред.
За да се преброят полетите трябва да се поставят специални датчици на входовете на кошерите, а за по-безпогрешно отчитане е добре пчелите да бъдат маркирани. Субсидията, която трябва да се отпусне за всеки полет ще се изчислява по коефициент, получен на база сила на семейството, опрашваема площ, средно разстояние между кошерите и парцелите за опрашване, и коефициент за налитане, като за пчелите, извършили най-много полети, би било добре да се предвидят и някакви нематериални награди и специални непарични материални стимули, тъй като насекомите, както знаем, не се интересуват от пари, но пък трябва по някакъв начин да бъдат насърчавани да летят по-активно и да опрашват повече цветчета.
Не само пчелите обаче са жизнено важни за природата, икономиката и човечеството. Има и други стопански отрасли, които играят ролята на крайъгълни камъни в планетарната хармония. Ето защо трябва да се помисли и за тяхното субсидиране. Редно е например за всяко стопанисвано дърво да се отпускат определени пари на кубичен метър листна маса, защото без дървета не би имало кислород на планетата.
Също така субсидии заслужават и домашните котки, които се хранят с вредителите по зърнените култури, като парите трябва да се отпускат въз основа броя заловени и изядени мишки и врабчета, като сумите за различните видове хванати животни могат да бъдат различни. Установяването на видовете животни, изядени от котките може да се извърши чрез лабораторен анализ на изпражненията им.
Субсидии заслужават още производителите и търговците на горива и смазочни материали, защото без горива няма транспорт, няма икономика, няма подвижно пчеларство, няма нищо.
По същата логика би било добре да се субсидират автомобилостроенето, енергетиката, рудодобива, хранително-вкусовата, текстилната, шивашката и каквито се сетим жизнено важни промишлености. И на последно място, но не последно по важност, задължително трябва да се предвидят субсидии за производителите и търговците на компютърни компоненти и за доставчиците на интернет, защото без компютри и интернет няма да има форуми и мнозина от нас няма да могат да си прекарват пълноценно времето, докато скучаят през зимата.