От известно време усилено се заговори за оставки, избори, та се сетих за едни малко позабравени истории:

Попитали един известен професор по математика:
- Ще гласувате ли на предстоящите избори?
- Не, разбира се! Имам си по-важни занимания – отвърнал той.
- Но защо? Това е ваш граждански дълг! Вие сте обществено значима личност!
- Знаете ли – отвърнал ученият, – аз съм математик и изчислих, че вероятността моят глас да повлияе на нещо, е близка до нулата.
- Но какво ще стане, ако всички се покажат такива „умници” като вас? Изборите ще пропаднат!
- Знаете ли… аз съм математик. И изчислих, че вероятността в нашата страна да се намерят толкова много умни хора също клони към нулата!..





Дядото беше толкова беден, че макар и да живееше на брега на морето си нямаше ни баба, ни дървено корито. Единственото, което имаше беше Сони Тринитрон и сателитна чиния на Булсатком.
Един ден, вдъхновен от " Кухнята на Иван Звездев”, дядото взе въдицата и отиде да лови ципура. Обаче, както знаете, вместо ципура, дядото хвана Златната рибка.
Тая рибка, обаче не била баш като оная - поршетата били свършили, къщите били раздадени, а банките били празни.
" Знаеш дядо , криза е! "- виновно навела глава рибката. Мислил дядото, мислил какво да си поръча, па накрая отсякъл - "Бе, направи там нещо, че да съм щастлив. Това можеш ли?"
" Това го мога!"- рекла Златната рибка и се гмурнала обратно в морето.
Прибрал се дядото и що да види - къщурката си била на мястото, само Сони Тринитрона и Булсаткома ги нямало.
А, на другия ден били Избори 2013 и дядото се бил настроил цял ден да ръзцъква с дистанционното из изборните студия.
"Ох, леле, що ми трябваше..." - плеснал се по челото дядото.
Цяла нощ, дядото не мигнал, а на развиделяване тръгнал към морето за да се удави. Щото, тва живот ли е - без Цветанов, Цветанка Ризова, Велизар Енчев и Къртицата.
Да, ама точно докато си търсел някой по-тежък камък, слънцето изгряло. Дядото, никога досега не бил виждал изгрева защото по това време обикновено гледал Ани Цолова и Виктор Ангелоев по БиТиВи.
Спрял дядото възхитен до една дюна и запял:

"There I was on a July morning looking for love.
With the strength of a new day dawning and the beautiful sun.
At the sound of the first bird singing I was leaving for home.
With the storm and the night behind me and a road of my own."

Станало му по-леко и се прибрал обратно. Привечер обаче, отново го гепила нервата и с надежда се помъкнал към близкия пъб. Но там, вместо студиото на Николай Бареков предавали мач от Премиършип. И понеже било Happy hour, дядото си поръчал една бира на половин цена и останал да изгледа мача.
През следващите няколко дни, дядото си пуснал дълга коса и тъй като вече не гледал телевизия и имал достатъчно свободно време, та взел че изрисувал къщурката си в стил "поршето на Джанис Джоплин".
Сутрин посрещал изгрева пеейки не само „July morning”, ми и „Wise man” на Юрая Хийп, „Сребърни ята” на Гошо Минчев и други готини неща. През деня, се разхождал по плажа и събирал мидички и изхвърлени от морето пънове. От мидичките си правел гердани и гривни, а от пъновете - арт инсталации.
Даже, вместо баба, забил едно младо гадже, щото вече не бил смотан задръстеняк със сателитна чиния, а артистичен хипар с къща на брега на морето.
https://www.youtube.com/watch?v=X1S6S3vt19k