И моите семейства са силни, но ги третирам против акара, задължително.
И моите семейства са силни, но ги третирам против акара, задължително.
Пчеларството не е професия - Пчеларството е призвание.
Мисълта ми е, че естествен подбор се прави трудно и бавно. Докато се придобие някаква резистентност от пчелите да не останат само празни кошери. Тогава няма как да се прави какъвто и да е подбор.Първоначално публикувано от Spens
Все пак щом има пчели значи е постигнал резултат, но ми е интересно как го е направил. wink;
Ако съм имал в предвид някаква селекция, то тя е близка до точно обратното на това което ти разбираш под това понятие. Смятам че съм доста умерен в изказванията си за да не бъдат те сметнати за някакъв вид реклама. НИКОГО НЕ КАРАМ НИЩО ДА КУПУВА. Нито пък някога съм казал "моите майки са най-добрите", както го правят други хора и после им сърбате попарата. Старая се да бъда максимално полезен, доколкото това е възможно от моя гледна точка, а не да си трая, както онези на които всеки толкова се радва да им стисне ръката и да се снима с тях "за спомен".Първоначално публикувано от jordanov
Това което прави Джон Кефус не е НАЧИНЪТ, а просто един от тях, най-известния от всички. Освен него и Weaver's, развъждането на свободни от химикали пчели трудно може да бъде наречено като "селекция". Да вземем например Kirk Webster , Michael Bush, Eric Erickson, Dee Lusby, Tess Arnold , Melanie Kirby и Mark Spitzig, John Jacob, Adam Finkelstain ... експеримента на Ingmar Fries( не са подредени по някакъв ред) и хиляди други като тях , които или не използват никакви препарати или само минимални третирания.
Но първо да се върна на Джон Кефус - методът му не се състои в "от утре спирам всички третирания, пък да става каквото ще". За да се научиш да ходиш, трябва първо да се научиш да лазиш. Няма никакъв смисъл да спреш още отначалото третиранията на семейства, които така или иначе няма да бъдат използвани за разплод. Да речем от 1000 (за предпочитане генетично стабилни, т.е. да не са мелези) семейства се избират малко над 100-те от тях с най-висока продуктивност, устойчивост на болести и хигиенично поведение ( т.е. тези които евентуално имат някакъв шанс да са такива каквито искаме), след което се спират всякакви третирания на тези 100 кошера (или още по-добре се поставят във възможно най-екстремните условия (ускорен тест)) . Това което ще остане са онези 10-ина майки които си заслужават 650-те евро/всяка (по толкова ги продава). Тратиранията на всички семейства се спират, когато те вече не са икономически оправдани (което при подобна агресивна селекция се постига за по-малко от 2 години)
Кое аз смятам за безумна технология? Ами нека да вземем например фактът че пчелите са малко по-устойчиви на високи температури отколкото акара и че той може да бъде премахнат от пчелите посредством "нагряването" им.
Почти съм сигурен че в състояние на безтегловност акарите не се размножават. Да, и какво от това?
Все още ли има някой който мисли че да загрееш кошера през зимата с повече от 10 градуса от температурата която той поддържа през лятото е умно? Все още ли има такъв който си мисли че да вземеш пчелите от кошер пълен с запаси, тогава когато те нямат пило и няма приток на нектар и да го оставиш празен е добра идея ?
Кое аз не смятам за безумна технология? Ами отговорът е много прост - това което ти дава най-големи приходи за сметка на възможно най-ниските разходи. Да, говоря за печалбата. Всичко в крайна сметка опира до това, независимо дали гледаш пчели с комерсиална цел или за удоволствие. Ако някой ви каже че отглежда пчели за удоволствие и предпочита тези, чието отглеждане му струва по-скъпо, НЕ МУ ВЯРВАЙТЕ.
Всяко нещо при пчелите има финансово измерение, дори и това да не те жилят пчелите може да бъде измерено във финикийски знаци. Не, нямам впредвид спестените пари от ръкавици и пчеларско облекло. Не ми вярвате? - Колко кошера според вас може да облужите за един работен ден ако всяко ваше движение е съпроводено със страх от ожилване? Кротките пчели се обслужват много, много по-бързо (освен когато имаме ограничен брой кошери - тогава е точно обратното, просто няма кой да ти "напомни" че е време да затваряш кошера ).
Идеята на работещата технология е да можеш да отглеждаш колкото се може повече производствени единици за същото или по-малко количество работа, по-малко вложени разходи и по-висок среден приход от производствена единица.
Кой от вас смята че да третираш е по-евтино? На година имаш поне едно допълнително посещение на пчелина заради третирането (при положение че се третира само веднъж годишно). А както често се случва, се извършва и по време на безпашие, разходките до пчелина могат да бъдат мнооого повече. Тотално икономически неефективно- също толкова, колкото да убиеш пчелите в тръвната за да им вземеш меда.
Знам че повечето от вас ви е страх, но повярвайте ми, вароатозата въобще не е проблем. Проблема са препаратите, не акара. Това е което исках да кажа още в началото. Ако преди 30 г се е налагало пчелите да се третират от реалната опасност пчеларя да загуби всичките (е, почти всичките), днес това съвсем не е така. Днес препаратите са като наркотик от който никой в действителност няма нужда, но продължава да ги купува от страх и лош навик. Морфина е обезболяващо, но когато се използва по-дълго отколкото е необходимо, предизвиква зависомост, която те кара да изпитваш болка дълго след като няма наличие на физическа такава, ако не си вземеш дозата. Истинският враг е самият страх. Пчеларя с десетилетия е научен да мисли че ако спре- край. Страхът се поддържа и от постоянното прилагане на препарати. Всеки от вас може да види, че когато третирането се преустанови акарите отново започват да се размножават. Но истината е че тези които толкова много препоръчват ротирането на различните препарати за да „уморят” акара, така и не успяват да постигнат по-ниски нива на акара от другите които използват акарициди в умерени дози. На практика се получава така че колкото по-малко се третира, акарите са по-малко. Да го повторя пак? Колкото по-малко се третира , толкова по-малко акари.
Акарицидите освен да убиват акарите имат и друг страничен ефект. Те са предназначени да убиват насекомо, което живее върху друго насекомо. Всички от тях подтискат имунната система на пчелите в различна степен, а освен това създават благоприятна среда за бързото размножаване на акара, както опожарената нива - за плевелите. Дори и да имате в пчелина си пчели, способни сами да се справят с акара, докато има акарициди в кошера , те няма да се различават съществено от останалите. Много е вероятно техните способности да бъдат подтиснати от наличието на даден акарицид. Ако искате да ги откриете, първата задача е да оттървете кошера от всякакви остатъчни вещества от тях.
Ако сте от онези пчелари които имат разнообразен генетичен материал в пчелина си ( т.е. пчелите ви са от дядо ви и баща ви или нечий друг дядо, а не наскоро закупени от някой майкопроизводител) , вероятността 10-20 % от тях да бъдат достаъчно устойчиви е съвсем реална. Това което трябва да предприемете е да оставите достатъчно дълъг период между третиранията. НЕ ТРЕТИРАЙТЕ ДОКАТО ТОВА НЕ СЕ НАЛОЖИ. Идеята тук е да поддържате по-малко акари в кошера отколкото са „бълхите по кучето”, няма никакъв смисъл да се опитвате да ги изтребите до крак. Ако сметнете че са прекалено много (ако ги забелязвате значи са достатъчно)– третирайте ( за предпочитане с тимол или ОК) или сменете майката, но не и преди да сте видяли доказателство за наличие на акари. Когато казвам да се третира, имам в предвид само кошерът(-ите) които имат нужда от такова, а не по норматив. Така ще останат онези 10-20 % от кошерите, които няколко години не са получавали никакво третиране.
Ако избирате да отглеждате майки от икономически най-ефективните за вас семейства (не задължително най-устойчивите) и оставяте същите да си произвеждат търтеи на воля, останалото (SMR, VSH и другите „екстри”)си идват по съвсем естествен път . Е, поради чисто операционни причини така или иначе ще ви се наложи голяма част от майките да се оплождат на място различно от пчелина ви, някакъв контрол върху бащината линия, няма как да бъде избегнат.
Всеки от вас с изборът който прави(не прави) всеки ден коя майка да живее или да умре така или иначе извършва някаква селекция. По-добре е поне да я прави правилно, хем струва по-евтино, хем последиците няма да се налага да ги поправя повторно.
Някои забележки
Акарът прави търтеите в голяма степен стерилни.
Младите майки като цяло имат по-силни феромони и се справят по-добре с акарите.
VSH – когато го забележите – не, това не е нов вид болест.
Много от факторите влияещи върху популацията на акара не са генетично обусловени.
Акарът също може да бъде по-малко вирулентен.
Генетично обусловените фактори на резистентност също се влияят от околната среда. При неблагоприятни условия на отглеждане, някои от механизмите не се проявяват.
Стига ви толкова, че ще напиша книга. С практиката ще научите и другите особености. Тук номера не опира толкова до селекция, колкото до начин на гледане на пчелите.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Това е твой цитат от раздела за статиите
[url]quote="scutellator"]
Това ограденото с червено ти ли го направи ? Щото точно това разбирам под селекция като заговориш за някой от Големите. Скъп и дълъг процес, далече от практиката, подчинен на правилата на маркетинга /подремване на полянката, хе-хе/ и колкото по-висока цена на крайния продукт - толкова по-добре. Програми, проекти, фондове - пари има, трябва да се харчат.
Това което си написал в предния си пост е много по полезно за мен, а предполагам и за колегите от форума ако ще и цяла книга за Джон Кефус да беше превел. И понеже благодарение на теб ставам почти убеден привърженик на минималните третирания да ти се похваля - тая година пролетта им спестих ВМП, много добре се представят досега, ама пусти страх, взех че им сложих по три ленти Варостоп. Ще видим догодина какво ще правим. Благодаря още веднъж.
Скутелатор, какво стана с намерението ти да третираш само с тимол? Мисля, че миналата година пишеше за това си намерение. На какъв етап си от третирането срещу вароатоза, тъй като доколкото си спомням, до миналата година съм чела, че третираш с варостоп?
Разпитвам те, за да разбера в каква степен прилагаш методите на Джон Кефус.
Аз съм вече няколко години на тимол и оксалова киселина. На практика третирам това поколение и следващото, което ще презимува. С тимол третирм веднъж седмично четири седмици подред.
Много по-лесно е да сложа лентите и да забравя ... да ги махна... wink;, както правят някои. Така си отглеждат устойчиви акари, а не устойчиви пчели.
iris, кога и как третираш с ОК?
Колега Йорданов, селекцията при пчелите винаги се е вършила от обикновения пчелар (изключвайки мнозинството от тези за които пчеларството е само хоби), и до голяма степен винаги ще бъде така. Всеки пчелар на който от това му зависят доходите, винаги ще бъде тласкан да върви напред (по чисто пазарни механизми). Всеки който може да отглежда майки, може да извършва и селекция. Няма как резистентна на вароатозата пчела ,например, да бъде получена от програми финансирани с пари от компаниите произвеждащи акарициди. Няма как един научен работник да селектира по-медоносна пчела, седейки зад микроскопа. Трябва да си постоянно сред пчелите. Пчеларството е трудоемко и е невъзможно да си пчелар на 14-часов работен ден и научен работник едновременно. Колкото повече кошери - толкова по-голяма база за сравнение (избор) ( едно е да избираш Мис "Перник" да речем, и друго Мис "България")
Научните работници имат функция да съветват и наставляват, а не като изпълнители на дадена селекционна дейност (тя е от практически характер, а не теоритически)
Това нашето , си го има само при нас.
Колега Ирис, в момента тимола го използвам само като добавка в сиропа (ленти последно слагах есента на 2010) , и ОК само там където се наложи (постоянно вкарвам нов генетичен материал, та понякога излилзат и такива дето правят повече акари).
Заради VSH -то си позволявам тимол, че дори "прегрешвавам" и с ОК в отделни случаи, иначе изяждат пилото в килийките с акар. Ако не друго, намалява производителността.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Добре, колега Скутелатор, напълно съм съгласен с теб, само едно малко въпросче имам. Не смяташ ли, че всички тия на които им изписа имената на български и английски през последните дни все си оставят по нещичко скрито ? Нещо, което не само че не достига до "широката публика", ами даже и не прескача "желязната завеса" около най-близките им сътрудници/помощници? Склонен съм да мисля че това не се отнася до хората живели преди ХХ век.
Благодаря, Скутелатор.
Би ли обяснил за изяждането на пилото, моля те.
Змей, третирам приблизително по първата рецепта за оксаловата киселина /тази без захар/. Всеки път чета, преди да третирам, защото от едната до другата година забравям как беше.
30 или 35 грама оксалова киселина на литър топла дестилирана вода. С накапване в междурамията по 5 - 6 мл на междурамие. Не вадя питите, а отгоре накапвам пчелите в междурамията със спринцовка. Разтворът за накапване да е около 36 градуса. През ноември или декември при температура на въздуха над 4-5 градуса.
![]()
Отговорите на въпросите ти са: ДА. ДА. и НЕ.
Да не си мислиш че някой който е хвърлил наколко десетки (в някои случаи и повече) хиляди евро за генеттичен материал за да достигне до определена пчела, би те оставил да минеш по-лесния път. Купуваш си няколко майки от по над 150 евро за да "хванеш дамъзлъка", заливаш пазара с качествена стока и почваш да се тупаш в гърдите? Тук ситуацията е такава че и двамата трябва да останете доволни. Някои неща винаги ще си останат тайн и точно това е нещото коеторано или късно пак ще те върне при него.
Освен това има неща които просто няма как да бъдат обяснени с думи, а е път през който всеки сам трябва да премине. Необходим е опит.
Би ли обяснил за изяждането на пилото, моля те.
Снимките са от интернет.
Копелетата откриват килийките със акари способни да се възпроизвеждат и ги разпечатват като може (или не ) да отстранят частично пилото заедно с акарите. Във втория случай може само да разпечатат пилото без да премахват какавидата. Това пречи на възпроизводството на акара, тъй като той сам напуска килийката. Според мен това е по-добрия вариант. Виждал съм семейства за които само това е достатъчно.
Не мога да ви покажа снимка, но акарите не влизат произволно във всяка работническа килийка. Когато пчелите разпечатват местата където има акари лесно може да се видят поразените участъци. Колкото по-хомозиготна (близкородствено развъждана) е майката, толкова по-ясно се вижда. Виждал съм участъци големи колкото капачка на малко бурканче с премахнати капачета, а на други места по същата пита - нищо. Пилото също отделя феромони, които го правят по-атрактивно (или не) за акара ( от там и участъците. вероятно неподходящ търтей?) . Има работническо пило върху което акара тотално отказва да се възпроизвежда (имам впредвид да атакува).
При няма доминантност, а е полигенен белег - колкото повече гени има, толкова по-силно се изразява ( подобно на нюансите за цвят). Ако майката носи достатъчно гени за да се прояви това качество, няма значение с какъв търтей ще се оплоди и обратното.
Обаче колкото по-силно се селектира за това качество (след като се прескочи определена граница), толкова способността да отглеждат пило и да поддържат силно семейство намалява ( да не кажа почти изчезва).
Има още 10-ина познати механизма на резистентност.
Аз ползвам рецептата за ОК която писах във форумите. Захарта в разтвора се използва единствено за да държи Ph- то в норма , защото водата така или иначе се изпарява, повишавайки киселинноста на разтвора.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
В момента има 5 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 5 гост (и))