…..През първото хилядолетие преди Христа древните траки са един от най-многобройните народи в Европа. Те са били войнствен и свиреп народ……..
……28 март 866 г - избиване на 52 знатни боляри…….
……..1925 г., са избити без съд и присъда близо 30 хиляди представители на интелигенцията……
……..Между 1944 г. и 1962 г. има приблизително 100 лагера за принудителен труд в България - около 17 000 мъже и жени минават през тези лагери…..
Горе написаното е информация от Уикипедия.


Тук въпросът е – дали са останали хора с чест и доблест да отстояват интересите си или всичко е безвъзвратно загубено и само „целуваме пръстена“.


Арго - Не ми демонстрирай “Селски сарказъм“, а се опитай да мислиш със собствените си размисли, страсти и преживявания.


Много често говорейки с различни хората (а те не са никак малко Арго - твоето много, малко го преувеличи и го умножи по 10) - виждам, разбирам и усещам, че те нямат собствено мнение – те имат мнението на медиите, мнението на някой си бай х.й или на някой световно неизвестен „авторитет“ от Левуново.


Ние Българите, останали след гоненията и избиванията от 866 до 1962, нямаме гените (или ако трябва да се изкажа позитивно – имаме гените на мижатурки) и смелостта да се изправим срещу ширещото се дерибейство, но и малко да сме останали, не бива с лека ръка да подминаваме нещата, които не ни удовлетворяват, нещата които не ни харесват или нещата, които ни угнетяват. Не бива НЕПРИЕМЛИВОТО да става приемливо и да казваме, „…като не ти изнася си намери друг начин…“ – това е покорството на покорения, победения и обезверения.


Замисли се малко Арго. Не бързай да отговаряш. Замисли се ден, два, три…месец – все пак изразявам мое мнение, което, смея да твърдя, е чисто мое, неповлияно от каквато и да е медийно-конспирационен вандализъм и мЪрсизъм.


Та да се върна на темата – не мога и не искам да съм съгласен с изкупна цена на пчелен мед 1,90 евро. „What is this бе джанъм – 1,90 euro … много ми е. Следващата година искам по-малко“. То сигурно така и ще стане…, но аз ще продължа да се боря (както мога), дали то с „жълта жилетка“ или „боксови ръкавици“, дали в тази или друга държава, дали с пчеларство или нещо друго, но едно съм сигурен - ще продължа……..е…………доколк ото мога и......... както мога.