Аз, понеже не обичам произволни твърдения, дори и многократно тиражирани, бих помолил за посочване на конкретни негови дейности, от които са настъпили споменатите последствия. По същата причина прочетох първо определението на съда за освобождаването на Полфрийман и осъзнах, че коментиращите го политици, медии и дори министъра на правосъдието не са го чели. Това дори ме накара да прочета и фактите около самото убийство. Фразата "не читал, но осуждаю", /ако и да е само обобщение на някогашна дискусия в СССР/ е напълно приложима в случая. Но така беше и с Истанбулската конвенция, която също внимателно четох и недоумявах на тиражираните коментари. Явно у нас Гьобелсовия стил на пропаганда лесно хваща дикиш. И не съм "кон с капаци", кълва на логични обяснения, подкрепени с факти.