Хумор, Шеги, Вицове

[zx7r]

Изводът е, че който не яде риба е обратен!!

Цъ, не съм съгласен. Значи и двамата са се навили на предложението, ама само единият бил?

Как се каляваше стоманата или как изкуственият интелект отвръща на удара

[Трендафил Дончев]

Двама полицаи взели заплата и се прибират към къщи. Единия решил да се пошегува и попитал колегата:
-Ако ти дам моята заплата ще изядеш ли онова лайно?
Мислил другия, мислил, но 500 лева са си 500 лева и изял лайното, взел парите. Вървят си така и тоз като останал без пари започнал да мисли: - ами сега като се върна в къщи какво ще кажа на жената, че ми няма заплатата, как ще карам без пари и т.н.?
-Абе колега, ако изям ееей онуй лайно ще ми върнеш ли парите?
-Ще ти ги върна, 'що да не ти ги върна, все пак сме колеги.
Изял той лайното и си взел парите обратно. Вървели така известно време и единия проговорил:
- И какво стана сега?
- Как какво? Изядохме по едно лайно безплатно.

[blanco]

„Един селянин трябвало да си закара пикапа на ремонт в града. Механикът му казал, че ще му отнеме два дни да го ремонтира и човекът си тръгнал пеша. Минал през железарията и си купил кутия боя и една кофа, които му трябвали. Срещнал и един приятел, който му дал две кокошки и един петел, в замяна на едно агне, което бил взел за Гергьовден от селянина. И сега нашият бил изправен пред проблема как да се прибере с толкова неща пеша. Докато умувал, минала една красива госпожа, току-що слязла от автобуса и го попитала дали знае как се стига до имението на един негов съсед. Той ѝ отговорил, че е в същата посока и би я съпроводил, но не знаел как да се справи с всичкия си багаж.
- Много лесно, - казала жената, - сложете кутията боя в кофата и я вземете в едната ръка, двете кокошки по една под всяка мишница и петелът в другата.
Учуден от съобразителността ѝ, човекът изпълнил заръките и тръгнали. Очаквали ги около пет километра пътешествие. След няколко завоя по пътя, селянинът казал на спътничката си, че знае една пряка пътека, която ще им спести километър и половина. Жената го изгледала недоверчиво и му казала:
- Вижте какво, аз съм една достойна вдовица, придружавана, в момента, от един съвсем непознат човек. От къде да знам, че посредата на гората няма да се възползвате от моята беззащитност, няма да ме подпрете на едно дърво и няма да ме изнасилите няколко пъти с този големия, който, виждам, Ви се люшка из потурите?
- Но, моля Ви се, госпожо! Как можа да Ви хрумне подобно нещо? Аз не бих сторил това на никоя жена! Дори и да бих искал, как бих могъл да го сторя с толкова багаж?
- Това е лесно, - казала жената - ще сложите петела на земята и ще го захлюпите с кофата, отгоре ѝ ще сложите боята, пък кокошките ще ги държа аз.“