Едно време с ловните дружинки беше така - трябва да умре някой, за да приемат нов член и той да добие право да отстреля нещо от гората или полето на съответния ловен район. Сега не знам как е, не съм ловец. Ама ако ще правим пчеларски дружинки с ограничен брой членове, като ловните, съм против. То по същата логика и билките, и гъбите са ограничен природен ресурс. Какво, билкарите и гъбарите ли ще ограничаваме? Или, ако станат много кафенетата в един район, ще приемем ограничение на броя им, защото клиентите в района /те са тяхната "паша"/ са ограничен брой? Светът е гаден, в бизнеса оцеляват най-приспособимите и най-конкурентните. Много малко може да се направи срещу това и то е, основно, да се помогне на тези, които нищо не могат, да преживяват що-годе.