Една случайно чута реплика- "с прахан си лекували пчелите" ме накара да се поразровя и прочетох интересни неща за гъбата. Оказва се , че има лечебни свойства и то доста сериозни, някои известни още от древноста. Съвременни изследвания доказват, че вещества съдържащи се в гъбата имат имуноукрепващо, антибактериално и детоксикиращо действие върху пчелите. При хората също се препоръчва при редица заболявания, включително и ракови. В темата " черни пчели" Skutelator споменава за използване на прахан по време на турската империя, споменава също, че пчелите са били кротки и пчеларите са работели без предпазни средства. Споменава също за порода пчели, запазили се в източните Родопи. Ако има такава, то почти сто процента съм сигурен, че пчелите на братовчед ми ще са такива. 80 годишен, най малко четвърто поколение пчелар все още има и тръвни, от нововъведенията най- много да е използвал ленти, другото всичко е по старому. Спомням си добре, как баща ми ме караше да отварям кошерите и да вадя и му показвам рамките. Работех без було и без пушалка и не помня да ме е ужилила пчела. Баща ми го жилеха като откачени, сега знам защо, плодовата му беше винаги пъдръка пък и...водата беше кът. Все пак, до 78 г. със сигурност знам, че никой на село не е използвал никакво лекарство за пчелите и никой не се е оплаквал от проблеми. Проблемите възникнаха от хеликоптерите които пръскаха тютюна. Както и да е. Въпроса ми беше по-скоро, дали при горенето на гъбата, лечебните и свойства се запазват и оказват влияние на пчелите? В района ни има и фъшкии и гнила дървесина и всякакви гъби между които е и пчеларската/ не знам точното и наименование/ които горят и пушат много добре и съвременните пчелари ги използват. До сега си мислех, че са използвали праханта просто защото е била широко разпространена като средство за добиване на огън, и по всяка вероятност точно това си е причината ама знам ли ти. А иначе обработката на гъбата е елементарна. Вари се в луга от дървесна пепел или престоява в такава около седмица, след това се изсушава и начуква да омекне, това за чакмака, за пушалката може и без начукване. Пепелта изглежда помага да не гасне а и да не пламна. Ако свиеш "качак" с лист от тетрадка, като дръпнеш, хартията пламва, ако а намажеш с луга от пепел или разтвор от сода, гори и не пламва. Прахановата гъба също е два вида. Истинската е подобно на конско копито, лъжливата е изпъкнала и от двете страни. В нея меката част/строма/ е по малко и е доста по твърда. Колегата Атанасов сигурно е попаднал на такава. Обработената гъба не гасне и при горенето излъчва приятет аромат.