Виж Ник, ще ти кажа моето виждане, изграедно от 15 годишния ми опит в проектирането и производството на такива системи.
1. Охранителните системи (независимо че това наименование е придобило гражданственост) не охраняват, защото нямат активно физическо въздействие върху крадеца или вандала. Тяхните задачи са други:
- да усетят човека, тръгнал да краде преди той да ги е усетил и опитал да обезвреди;
- да известят по всякакъв възможен начин собственика на имота за предстоящото посегателство;
- да покажат на крадеца, че той вече е разкрит и може да очаква всичко;
- да предизвикат в него страх, да спрат, осуетят или забавят плана му и да дадат на собственика време за реакция.
2. Всички тези действия на системата трябва да са предвидени от създателя и и заложени в нейната програма. Те трябва да се извършват автоматично, без намесата на собственика на имота.
3. Няма непреодолима охранителна система. Колкото обекта на кражба е по-ценен и скъп, толкова повече средства се отделят за неговата охрана. Системите се дублират, резервира се захранването и средствата за комуникация. Това прави преодоляването им също скъпа и високоинтелектуална дейност, която не е по възможностите на всеки крадец.
4. Няма охранителна система, която да е абсолютно надеждна и никога да не дава лъжливи сработвания. Възможностите за такива са толкова много и разнообразни, че опита за отстраняване предварително на всички тях би направило системата супер скъпа и сложна. А прекалената сложност винаги води до намаляване на надежността. Получава се омагьосан кръг.
За това в системите за охрана се прилага един основен принцип - този за разумната достатъчност.
Къде да се сложи границата на тази разумна достатъчност всеки собственик решава сам!!!