Много митове има в нашата история. За добро или за лошо, с тях сме израстнали от малки, така, както от малки са възпитавани хората от религиозните нации за значението на бога. От това всъщност и тръгна тази тема. Ние сме отраснали с идеята за турското робство, но никога не ни е преподавана действителната фактология, която е известна за онова време. Историята в България винаги е била слуга на моментната конюнктура и държавен интерес, така е и в останалите държави, особено в балканските.
Който наистина се интересува, може да намери трудовете на непредубедени историци /български и не само/, където историческите факти от въпросния период са представени безпристрастно и в пълнота.
Какъв роб е един българин в османската империя, простираща се на два континента, щом като е можел /имал право/ да нарами дисагите и да отиде до Божигроб или пък до Австро-Унгарската граница? Стига да е можел да си го позволи, разбира се. Можел е да притежава земя и да я обработва, плащайки съответните данъци. Същото важи и за селянина мюсюлманин. Да, ще кажете, имало е разлика в данъците. Главната разлика е в поголовния данък, плащан на държавата като компенсация за липсата на военна повинност и в т.нар. кръвен данък за набиране на войници за еничарския корпус.
Сега сравнете този същия селянин с руския селянин. Крепостен, без права, купуван и продаван /и той, и децата му/ от собственика си на цени, под тези на добитъка. На теория има някакви права, но на практика е роб на собственика, така от Иван Грозни чак до царя-освободител.
В западна Европа това е изчезнало на по-ранен етап, но и там го е имало.
Така че, говорейки за робство, трябва да говорим за феодално робство на селяните през онези векове. Бидейки отначало предимно селско население, българите в османската империя, заедно със селяните от другите народности, включително мюсюлманите, образуват т.нар. рая, с което са отличавани от другата част на обществото - т нар.елит, съставен основно от военните. Постепенно, с годините, се обособяват прослойки с привилегии, включително и право да носят оръжие. До 19-ти век, вследствие на редица реформи в империята, българите успяват да станат заможни търговци, занаятчии и т.н. С удивление генерал Дибич Забалкански /Ханс Карл Фридрих Антон фон Дибич/ при настъплението на руската армия през 1828 г отбелязва, че такива села като българските и в Германия не е виждал. През освободителната война 1878 Достоевски, като участник в похода, твърди, че и след сто години в Русия няма да има такива богати и уредени села като българските:http://www.extremecentrepoint.com/archives/703
Знам, че каквито и аргументи да се изтъкнат, е все едно да разправям на някой, от малък възпитан като вярващ, че няма господ или аллах. Оттам тръгна и тази тема. Който е любознателен и непредубеден, сам може да намери и прочете наличната информация за коментирания период, вместо да се наддумваме напразно.