Много са пътищата, по които човешкия ум може да стигне до идеята за бог - науката също е един от тях. Но поради някаква причина съзнанието ни не рядко лесно бива обсебено от тази идея и повечето хора трудно запазват трезвото внимание, което е нужно, за да не се залутат във въображението си и да започнат да спекулират по начин, по който сами да си повярват на заблудите. Не случайно във всички религии се акцентира в/у невежеството - в духовен план, невежеството означава невежество относно собственото ни невежество. Връщайки се обратно на предходния ми коментар - ние не знаем, че не знаем: това невежество се има предвид и именно заради същото прозрение, оракулът на Делхи е казал, че Сократ е най- мъдър сред мъжете. Добре е човек да стигне до идеята за бог, но още по- добре е, когато осъзнава, ако с тази идея запълва пространството на незнанието, защото така застава в позиция различна от обичайното състояние на съзнанието. Може би бог съществува, а може би не, но проблемите се пораждат, когато човек се задоволи с по- малко от бог - тогава прекратява търсенето и обикновено започва настояването, че има бог, защото подредбата, защото вселената, защото нашата планета, защото законите, защото имало хора без мозък, защото, защо, защита, умът се опитва да защити представите си от действителността и така се стига до такива неуместни, смехотворни положения, като да си мисли някой, че е по- буда и от Буда: пича не е просто буда, а бигбуда.