Промените в Наредба 26 са плод на колективните усилия на партньорите по проекта "За Балкана и хората", финансиран от Българо-Швейцарската програма за сътрудничество
Координаторът на проекта "За Балкана и хората" д-р Стоилко Апостолов, който е и управител на Фондацията за биологично земеделие "Биоселена", коментира, че промените в наредбата са плод на колективните усилия на партньорите по проект "За Балкана и хората", финансиран от Българо-Швейцарската програма за сътрудничество: Биоселена, БДЗП, МЗХ, БАБХ. Той благодари на всички експерти от МЗХ и БАБХ за активната им работа по промяната на наредбата, наложила превод на повече от 200 страници нормативни документи от Франция, Австрия и Швейцария, които са послужили като база за сравнение. За промените в наредбата е получена експертна помощ от най-високо ниво от Швейцария.
Стоилко Апостолов припомни, че за да се случи Наредба 26 е трябвало да бъдат променени още две съпътстващи наредби - Наредба 44 /за регистрация на животновъдни обекти/, като беше разрешено в един животновъден обект да се отглеждат няколко вида
животни. Променена беше и Наредба 4, като за малките стопанства /до 4 крави/ беше направено изключение да не се изисква хладилна вана за съхранение на млякото.
Една от най-често отправяните критики в медиите е, че Наредба 26 не е в интерес на малките ферми, каза Апостолов. Според него обаче тези критики са неоснователни, защото
Наредба 26 е за директна доставка на малки количества суровини и храни. Тя не е наредба за малките ферми, а по нея могат да се регистрират както малки, така и големи стопанства, като спазват ограниченията в количествата, които наредбата налага, подчерта специалистът.
Говоренето по принцип против наредбата създава негативно отношение към нея сред животновъдите, а това не е от полза на никой, казва още Апостолов. Според него може би е по-добре да се започне работа по създаване на Наредба 27, която да е адресирана към най-малките ферми, вместо да се критикува постоянно нещо създадено и работещо.
Сред най-важните промени в наредбата той нарежда това, че продуктите, които могат да се продават по нея, са разделени на 4 категории:
-първични продукти - сурово мляко, пчелен мед и пчелни продукти, яйца от кокошки и пъдпъдъци и прясна и охладена морска и сладководна риба;
-прясно месо от птици и зайци, заклани във фермата;
-отстрелян едър и дребен дивеч или месо от едър и дребен дивеч;
-обработени или преработени храни от животински произход. За всеки от тях има отделни изисквания, оказани в наредбата.
Общото изискване и за трите категории суровини или храни, с изключение на дивеча, е да се обработват, преработват и продават от собственика на животните, от които са добити. Това означава, за регистрация по тази наредба могат да кандидатстват само собствениците на животновъдните обекти - фермерите. Това, което наредбата категорично не разрешава е да има посредник, включително друго физическо или юридическо лице, дори и това да бъде член на семейството на фермера.
Според Стоилко Апостолов, пчелният мед и пчелните продукти са най-малко рискова група от всички продукти по Наредба 26, по тази причина изискванията са най-опростени. Пчеларят трябва да прави лабораторни анализи за всяка партида мед за определени показатели, а продажбата става директно от пчелина, от базари и пазари, тържища и обекти за търговия на дребно с изключение на търговските вериги, на територията на цялата страна. На практика няма териториално ограничение за продажбата на мед и пчелни продукти, както и за количествата мед, които пчеларят може да продава директно.