Кошерите ми са на железни стойки на 18-20 см от почвата. Палети, тухли, циментови диречета, стари гуми от кола..., нямам думи за тях, само мишки и съсели привличат. Със стойки кошерите се местят лесно за налитане на пчели на слаби семейства, две въжета по метър и половина и готово.

Плюс това, железните стойки допринасят за негниене на дъната. Имам 30 и 50 годишни кошери, и са здрави, но откакто станах пчелар признавам единствено желязната стойка. 6 мм е достатъчно дебело желязо да издържи дадан с два магазина и всичко да е пълно с мед, на корпусните също имам стойки с 6 мм дебело желязо.

През последната зима, когато снега стана около метър при нас през януари, с баща ми се засилихме да ринем сняг, че да не се задушат пчелите. Ха... отидохме седмица след като беше навалял, с цел да освободим прелките, за да не се образува лед и да се задушат. Като отидохме, аз не можах да стигна пчелите, щото съм инвалид, а баща ми издрапа с лопатата и се върна бързо. И каза, че няма нищо за ринене, щото снега под кошерите бил издухан навсякъде.

Мишки никога не съм имал в кошерите, но преди седем години на един братовчед пчелина му го бяха разтурили съселите, щото ползва палети.

Сега не знам как ще е, щото оставих корпусните на два корпуса и дъно само с мрежа за зимата. Семействата им са отсега в горните корпуси.