Според мен, развитието на пауловнията зависи от селекцията. Най-добре се получава от кореновите резници, но задължително последните следва да са от "добри" донори - със семената си е игра на тото. Като сметнем обаче, че за добив на качествени резници трябва да се унищожат най-добрите дръвчета излиза, че с резниците е още по-голяма лотария - не мисля, че някой би жертвал елитни пауловнии за да продаде резници по 50ст. , понякога и по-евтино поради високото предлагане. Пак казвам, че това е мое мнение и не твърдя, че съм прав (с изключение, че най-добри пауловнии се правят от резници).
Конкретно как се развиват при мен: От 50 купени едногодишни фиданки подарих 10 на приятели, засадих 3 покрай къщата си, 5 в двора на едната си и 12 в двора на другата си вила. 20 останаха за пчелина. Всичките 40 се хванаха и тръгнаха да работят. За жалост, едрата градушка помля всички, с изключение на 3те у дома. Обаче всички пуснаха нови филизи и оцеляха. Тук обаче се явиха разликите. Че си искат вода и мулчиране е ясно, но определено си искат и много светлина - на по-сенчестите места се вдигнаха до 1,2 - 1,5м., докато на обилна светлина, достигнаха двойна височина, а и значително по-голям диаметър. Като рекордьор поставям фиданката, засадена пред терасата на къщата ми - в момента е почти 4 метра, с избили 15см. леторасти. Оставих 6 от тях, което е грешка, защото ако ги поставиш в чашка с вода, те пускат собствени коренчета и може да се засадят като отделни растения, но както се казва: "и те ще са от полза". Същевременно, фиданката непосредствено до "рекордьора", остана хилава и след като я отрязох преди месец, не дава признак, че ще оживее... Та така. Както при животните, както и при хората - всяко стадо си има мърша...