РАЗВЪЖДАНЕ И СЕЛЕКЦИЯ / BEE BREEDING

[scutellator]

9 ПРИРОДНА СЕЛЕКЦИЯ. ЧИСТА РАСА? АДАПТИВНОСТ.

Природата като пчеловъд

Широко разпространено е мнението че пчела която е съществувала дълго време в даден регион и напълно се е адаптирала към преобладаващите условия, вследствие на природната селекция, би трябвало да е най-подходящата пчела за този регион, от гледна точка на успешно пчеларстване. Създава се представата за природната селекция едва ли не като изящно изкуство. Стремеж във по-нататъшната селекция да се ЗАПАЗИ този образец на изкуството, без да се променя нищо в пчелата, тъй като качествата които притежава са й помогнали и са й нужни за да оцелее при суровите климатични условия (напр. медения венец над пилото). „-НИМА ПРИРОДАТА МОЖЕ ДА СБЪРКА?”

Наистина такава напълно адаптирана пчела ще успее да оцелее и при най-лошата година. Но Природата никога не селектира за производителност, нито пък за кротост. Тя има две цели – запазване и разпространение на вида (не на дадената раса, а на пчелата като цяло). Разпространение – т.е. съответната предразположеност към роене ( компенсираща зимните загуби); запазване на вида - често това дори е точно обратното на производителност. В природата повече складиран мед значи по-привлекателна плячка ( за мечки, за хора…), а също така семейства складиращи повече мед означава предпоставка за по-слаба населеност на дадената площ ( създаване на конкуренция - колкото по-малко мед изразходва/събира едно семейство означава по-голям потенциален брой семейства които може да се изхранват от единица площ); освен това най-способните за оцеляване семейства са тези които не рискуват – задоволяват се с това което имат, не бързат с пролетното развитие, пестят хранителните си ресурси, изпускат няколко паши, но все пак събират предостатъчно за да оцелеят. Освен това по всичко личи че именно посредствените семейства в природата (дивите роеве) сякаш се справят по-успешно с вароатозата.

Както опитът убедително е показал , друга пчелна раса, донесена от напълно различна околна среда , може да събере стоков мед , който далеч надвишава този на местната пчела. Вижте страните със силно развито прогресивно пчеларство –Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия – никоя от тях няма местна раса пчели. Не казвам че трябва самоцелно да подменим местната пчела с някоя по-продуктивна , внесена от друга страна. Това би било точно толкова глупаво, колкото и обратното. Просто се опитвам да кажа, че качествата които са смятани че са способствали за оцеляването на дадена пчела при дадена околна среда, всъщност може да са реална пречка за продуктивно пчеларстване.

От самото начало на своето съществуване селекцията и оцеляването на пчелата са оставени на капризите на Природата. Тези които не са могли да се адаптират към дадена околна среда са били обречени на гибел , без изключения. „Адаптирай се или умри”- така повелява Природата. Единствената цел е била оцеляването на най-адаптивните и най-здравите. Въпреки че Природата ни е завещала само няколко различни вида пчели, Тя от друга страна, ни е предоставила огромен брой различни географски раси, екотипове с огромна развъдна стойност. Обаче, вярна на своите принципи, Природата никога не се стреми към „съвършена” пчела - такава която би отговорила на всички нужди на съвременното пчеларство. Осъществяването на тази цел Природата е оставила на човека.

Разбира се от всички екотипове, които бихме могли да използваме за развъдни цели, само някои са подходящи за целите на човека. Това не означава че всички останали трябва да бъдат заличени като непотребни. Често се случва безполезните до вчера неща да се окажат от изключителна важност утре. Обаче нашия „дълг за консервиране” (запазване) на дадена раса, обяснено по този начин просто се безсмисля. Природата се намира по средата на постоянна необратима еволюция и ние сме част от нея. Огледайте се. Можете ли да назовете едно единствено растение или животно, което да не е повлияно от човешката дейност?

Преди изобретяването на разборния кошер пчелното семейство е било мистерия и всичко се е извършвало от природата. Внедряването на подхранването със захарен сироп е дори още по-голяма крачка от природния модел. По този начин човек започва да въздейства върху Природната селекция. Човек се стреми да запази дори и най-слабите си семейства. Ако имат малко зимни запаси – те се допълват със сироп. Ако някое семейство не е достатъчно силно напролет – то се подхранва подбудително, добавя му се пило. Това са семействата с недостатъчна жизненост, тези които в природата биха загинали. Глупаво е да вярваме че търтеите от тях няма да участват в копулациите на майката. Глупаво е да вярваме че това няма да даде отражение. Тези негативни ефекти са се натрупвали в продължение на 100 години и последствията са на лице.

Нека пак ви запитам
„НИМА ПРИРОДАТА МОЖЕ ДА СБЪРКА?”

[scutellator]

Расова чистота

Човек често среща в литературата, пък и пчеларите, да говорят за чиста карника, чиста италианка и т.н. Първата асоцияция която човек би могъл да направи, когато чуе нещо подобно, е че пчелата от дадената раса винаги е била изолирана и предпазена от съешаване с други раси и че в родословието й няма представители на чужда раса, които биха „замърсили” генетичната й „чистота”, благодарение на което се е запазила нейната същност. Тук случая е по-скоро противоположния. Ако ставаше въпрос за домашно животно това не би било лишено от смисъл, но развъждането на пчелите има много малко общо с това на животните и растенията. Използваните при растенията и животните методи за развъждане не могат да бъдат използвани при пчелата (на първо място високата степен на инбридинг), поради подчертано вредния им ефект за постигането на напредък.

Какво означава „чиста раса” ? Самия термин предполага че би трябвало да съществува „образец” или „шаблон”, на който всички представители да отговарят. Но в света няма два еднакви индивида. Няма раса която да не проявява вариации на външните белези (вкл. цвят, размер на тялото, кубитален индекс и др.) . Прието е че представителите на една раса споделят само 50% от гените. Следователно чистотата може да се отнася на базата на сравнително малко белези, и то твърде условно.

Нека сега се спра на картата с хабитатите от които произхождат отделните раси.

Макар и картата да не е съвсем точна, от нея се вижда едно нещо – расите си граничат една със друга. Но дали е възможно подобно етническо деление както при хората? Дали е възможно в междуграничните райони само в рамките на 10 км отстояние да живеят две толкова различни пчелни раси и пчелите да се различават толкова една от друга? Еми естествено че това е невъзможно. Пчелите които живеят и от двете страни на подобна „гранична линия” едва ли биха се различавали по нещо. Тук границите са по-скоро условни отколкото действителни, защото пчелата не обръща никакво внимание на каквито и да било етнически граници и расови предразсъдъци създадени от човека. По пътя между центровете на две отделни раси (там където се намират типичните представители за всяка раса) съществуват милиарди междинни микропопулации. Разпространението на расите по-скоро би изглеждало като съвсем плавно преливане на един цвят в друг, подобно на дъга.

В природата няма „чиста раса” понеже пчелите постоянно си взаимодействат и разменят гени по между си. Дори и тези на островите в даден период от своето развитие са били в контакт с пчели от други раси. Дори и при тях няма постигната пълна униформеност, въпреки милиардите години липса на свеж генетичен материал. Никога пчелите от две различни части на острова няма да са идентични, проявявайки свои отличителни белези (подобно на диалектите на един език). Това е от жизненоважно значение за оцеляването на расата. РАЗНООБРАЗИТЕО Е ВАЖНО!!!!!

Повечето хора си мислят че ако една раса не е изолирана, тя няма как да се запази и непременно ще изчезне. Много хора си мислят че Италианката (лигурийската пчела- ligustica) е оцеляла единствено защото се намира на изолиран затворен полуостров, без контакт с други пчелни раси (или поне съвсем минимален). Наистина това е расата с най-малък естествен ареал на разпространение. Е, един полуостров не е чак толкова малка площ за съхранението на една раса, ще кажат повечето. Но не целият полуостров е бил неин дом. През 50-години на миналия век по време на едно от пътешествията си, когато обхожда Апенинския полуостров, брат Адам свидетелства че цялата област на юг от Рим е владение на пчелата от о. Сицилия (apis mellifera sicula). Същото важи и за източните и западните крайбрежни области на север. В северозападната и североизточните части не можело да се намерят нищо друго освен мелези – поради влиянието на Френската пчела от запад и Карника от изток , респективно.
Ето при такива условия Италианската пчела е оцеляла, или по-правилно е да кажа благодарение на тях. При толкова малка естествена популация едва ли е било възможно да се съхрани изобщо, ако не е било постоянното „вливане на свежа кръв”. Свидетелство за това са огромните вариации във белезите на самата раса.

Пчелата е много уязвима на инбридинг, в много по-голяма степен отколкото което и да е друго същество което познаваме. И Природата всячески се стреми да го избегне.Просто погледнете всички тези размножителни инстинкти:

- отдалечаването на роя от хралупата по време на роене

- отдалечаването на майката и търтеите на километри от кошера в търсене на партньори.

- оплождането на майката с няколко търтея (полиандрия) - нещо толкова мразено от пчеловъдите и заклеймявано в литературата.

- отглеждането на огромен брой маточници по време на роене, при положение че само няколко от тях ще застанат начело на колония (има основателни доказателства, които ни карат да вярваме че пчелите по-скоро „избират” бъдещата си майка по качества; най-добрата, вместо първата срещната)




Тези четири особености при размножаването на пчелите са в основата на нейната същност. Те я предпазват от вредните въздействия на инбридинга. Диплоидните търтеи са най-малкия проблем при инбридинг. По-сериозния е смущението на функциите във семейството, в резултат от обеднения генетичен басейн на расата, известно като генетична ерозия.

[ANIBAL]

Здравейте!Здрасти и на теб Скутелатор.Дотук е много интересно.Така е.Имам един въпрос не само към теб.Ако гените са отражение на ДНК при различните Касти,то при пчелите работнички и пчелните майки те са еднакви.Защото се използва един и същ материал-Яйцето.От него може и пчела работничка да се излюпи и майка.Зависи само къде е снесено.Тогава в унисон с фактите не мога да приема ,че отделните видове резултати имат различно качество.Това,че условията на отглеждане не са били еднакви,не влиза изобщо в употреба.Защото наследствената информация се проявява волю ,неволю.В контекст с писаното горе не приемам никакви доводи за качество освен природното.Става въпрос за пчелни майки.И каквито и да са коментарите по този въпрос,те остават комерсиални.
Смятам за крайно необходимо да се признае факта, че идентичния генетичен материал при различните видове майки и да се спре преувеличеното превъзходство и набеденоста на тях.Тези 16 дни на развитие на яйцето се намира в маточник.И не виждам през тези дни да се извършва някакви интервенции от страна на пчелите при тяхното съхраняване и отглеждане.Затова смятам за недобронамерено отношение към разните резултати.Последващите изменения на условията не касае развитието и създаването на качествата на пчелната майка.Касае единствено технологията и намесата на пчеларя.Наричат се ВЪНШНИ ФАКТОРИ И УСЛОВИЯ.Селекцията на пчелните раси не може да стане прогресивна без изменението на тези дадености.Но конкретно за качествата на една пчелна майка има значение САМО И САМО ГЕНЕТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Благодаря.

[toko652003]

Мисля, че трябва качествата да се разделят
едните, като генетични другите свързани с условията при които е създадена дадена майка.

[Юрий Цветков]

Надявам се scutellator да го обясни по-подробно. Но всъщност от един и същи генетичен материал и еднакви условия на отглеждане, могат да се получат индивиди със съвсем различни стопански и дори екстериорни показатели. Това зависи от начина на подреждане на гените. Свидетели сме, как родители шампиони, дават калпаво потомство и обратното, родители с изразени недостатъци, дават идеално потомство.

[ANIBAL]

Аз говожря за еднакъв материал-Яйцето.То се снася от майката и после от него може да се получи или пчела или майка.Два различни резултата от еднакъв материал.Но ДНК иииииии на двете е един и същ.Гените се едни и същи.Яйцето е едно.
Изходът е един.Прочетете поста ми още веднъж.

[Станко Ставров]

Здравейте приятели.Правилото при селекцията и искуствения подбор, не само при пчелите, а и при другите животински видове е да се съешава добро с добро.Предполага се че и потомството ще бъде добро.Предполага се че съешаването на лошо с добро ще се получи потомство, по- добро от лошото. Никой не прави селекция като съчетава лоши родители.В някои случаи с цел запазване на определена линия и изключителни работни качества се допуска и съешаване на индивиди в блискородствена връзка . Гаранции за поколението във всички случаи няма, винаги има пробиви. Целта е това, което е добро да продължи развитието на вида.Това казано с прости думи, защото темата е доста обширна и сложна.Останалото колегата Скутелатор подробно е обяснил.

Българина има една поговорка. На младо прасе и на нов началник не се радвай, защото не знаеш каква свиня ще излезе.

[ANIBAL]

Здравей приятел!
Много добре се изрази.Но ,ако най-отдолу написаното-твоят девиз е верен ,то питам аз- Къде остава мисълта?

[христо]

Здравейте приятели.Правилото при селекцията и искуствения подбор, не само при пчелите, а и при другите животински видове е да се съешава добро с добро.Предполага се че и потомството ще бъде добро.Предполага се че съешаването на лошо с добро ще се получи потомство, по- добро от лошото. Никой не прави селекция като съчетава лоши родители.В някои случаи с цел запазване на определена линия и изключителни работни качества се допуска и съешаване на индивиди в блискородствена връзка . Гаранции за поколението във всички случаи няма, винаги има пробиви. Целта е това, което е добро да продължи развитието на вида.Това казано с прости думи, защото темата е доста обширна и сложна.Останалото колегата Скутелатор подробно е обяснил.

Българина има една поговорка. На младо прасе и на нов началник не се радвай, защото не знаеш каква свиня ще излезе.

Ще бъда малко по обширен в отговора , защото това писание ме развесели!Може би точно затова е и написано...
Здравей Станко.Правилото при селекцията и иЗкуствения отбор не е да се съчетава добро с добро , а да се постигнат някакви конкретни, търсени резултати( примерно котки с къс косъм или млечност повишена при крави...).
Не се предполага потомството да е добро , а от него се избират представители , при които е по добре проявен търсения белег...
Селекцията много често се прави от " лоши родители " , примерно виж " родителите " на сорта домати " Балка ".
Темата наистина е доста сложна....
А поговорката е много добра !

[Станко Ставров]

В провеждането на определена селекция е много важно какво търсиш и целиш. Дали определена линия -външен вид, окраска форма на тялото, физически качества или пък работни качества, характер и др. Ще ви дам един пример. От години масовото и безразборно развъждане на Немското овчарско куче доведе до разпад на работните му качества.Големите развъдници наблегнаха на външния вид и доминиране на определена линия с характерни белези,стойка на тялото, окраска и т.н. Резултатът в масовия случай е едно променено куче от преди години с масова тазобедрена дисплазия и занижени работни качества, но с много красив външен вид в сравнение от преди. За домашен любимец и изложби добре, но за друга дейност като служебно куче не.Други породи я изместиха. За такава дейност основното при селекцията са характера и работните качества, не външния вид. В първия случай основното при селекцията е външния вид в другия случай работни качества. Кръстосването на два красиви екземпляри в повечето случай дава и красиво потомство.Кръстосването на двама екземпляри със зъл нрав и рабатни качества се прадполага и унаследяване в поколението. Темата е дълга за коментиране. За селекцията при пчелите намам опит, но съм убеден, че и там важът определени правила, за външен вид и работни качества.Благодаря на всички.Въпросът е каква цел преследваме.