Всички реактивни двигатели се базират на това, че от космическия кораб или от самолета се изхвърля МАСА с определена СКОРОСТ. При това възниква сила F, равна на m*a или m*V*V/2. Тъй като във формулата скороста на масата е на квадрат, то тогава излиза, че е много по-важно изхвърляното вещество да е с ГОЛЯМА СКОРОСТ, а не с ГОЛЯМА МАСА.

Съвременните химически реактивни двигатели изхвърлят вещество с ГОЛЯМА МАСА и с НИСКА СКОРОСТ, което означава, че са силно неефективни. Космическите кораби тежат много (заради многото гориво) и развиват ниски скорости, защото горенето на това гориво изхвърля газовете с ниска скорост. С такива двигатели никога няма да напуснем границите на слънчевата система.

По съвсем друг начин стоят нещата с ЙОННИТЕ ДВИГАТЕЛИ. Те са в състояние да изхвърлят частиците (йоните) почти със скороста на светлината, в резултат на което те постигат същата сила с много по-малко изхвърлена маса. Тоест разхода им на гориво (маса) е много по-малък за единица постигната сила. От тука и количеството на горивото в кораба ще е по-малко, което означава, че ще е по-лек, и със собствените си запаси ще може да прелети много по-големи разстояния (например между 2 звездни системи). Също така ще може да постигне и по-големи скорости щото този полет да може да се извърши в рамките на 1 човешки живот. За който не знае, човечеството вече има технологиите това да го превърне в реалност.

Най-интересни обаче са ГРАВИТАЦИОННИТЕ ДВИГАТЕЛИ, които все още са в сферата на научната фантастика, но са напълно реализуеми от гледна точка на физичните закони на вселената. При гравитационните двигатели НЯМА изхвърляне на вещество от космическия кораб, което означава, че той запазва своята маса непроменена. След като масата на кораба не се променя, нютоновите закони остават безсилни. Намесват се обаче законите на Айнщайн, който е обвързал в единни формули ВРЕМЕ, ПРОСТРАНСТВО, МАСА и ЕНЕРГИЯ. От тези 4 черни думички ние не можем да влияем на първата (времето), а третата (масата) остава постоянна. Можем обаче да използваме четвъртата (ЕНЕРГИЯ), посредством която да променяме (изкривяваме) гравитацията на пространството пред и зад кораба. Това автоматично ще предизвиква неговото движение в пространството, като при това ще могат да се постигат огромни скорости, които за страничния наблюдател могат да изглеждат дори и по-големи от скороста на светлината.

За пътуващите в кораба скороста му ще изглежда по-ниска от скороста на светлината, но поради релативистичните ефекти за един външен наблюдател скороста на кораба ще изглежда 5-10 или дори 100 пъти по-голяма от скороста на светлината. Това всъщност са двигателите на бъдещето, и рано или късно те ще бъдат построени. Просто е въпрос на време и разбира се на достатъчни количества енергия, но там също знаем откъде да я намерим - ами от АНТИМАТЕРИЯТА и нейното взаимодействие с обикновенната материя, което дава КОЛОСАЛНИ КОЛИЧЕСТВА ЕНЕРГИЯ за единица маса. Това също е реализуемо и микроскопични количества антиматерия вече са получени в ускорителите на частици. Знаем и как да я съхраняваме. От тука нататък само остава да си позволим икономически да я произведем в големи количества.

ПС: Интересни неща предстоят да види следващото поколение, и чак ме е яд, че съм се родил през 1960-та година, а не 100 години по-късно.