Експеримента с мои майки го правя и аз самия ....
През миналата година подмених над 40% от всичките си майки с такива, произведени от мен. Естествено спазвах изискванията за полови алели, като ги размесвах из различните пчелини.

Към днешна дата мога да кажа, че зимната ми смъртност е на ниво 8-10% в различните пчелини. Миналата година (а и всички предишни години) зимната ми смъртност стоеше на стабилни нива от порядъка на 14-16%. Тази година зимната ми смъртност е по-малка, но и зимата все още не е свършила, така че пилците ще ги броим след 1 месец.

Едно доуточнение - зимната смъртност на слабите семейтва е по-висока - 25-26%. Говорим за нуклеусния парк, при който бяха зазимени семейства на по 2-3 рамки. Най-слабите от тях естествено се споминаха. Причината за това е и дълбокия сняг (над 1 метър), който буквало загроби под себе си ниско сложените на палети нуклеуси. Тези нуклеуси, които бяха повдигнато на 50 сантиметрови стойки, имат смъртност, съизмерима с тази на големите семейства (16-18%).

Големите студове и дълбокия сняг спомогнаха за това, че в продължение на повече от 2-2 месеца нямах никакъв достъп до някои от пчелините си. Така те просто бяха оставени на произвола на съдбата. Останалите ги наглеждахме и хранехме, но тези с труден достъп сега ги посещаваме за първи път след началото на декември.

Най-интересното е, че през различните години пробвах различни методи от пчеларската митология. Имах година, в която бях зазимил свръх-силни семейства. Имах и години, със зазимени много слаби семейства. Имах години, в които есента бях избил акара до крак (Чекмайт). Имах и години, в които едва ли не го бях оставил да си живее и разпространява на воля (първата година). Имах години, в които редовно хранех. Имах години, в които не им дадох нито една питка. Крайният резултат - зимната смъртност като закована стабилно си стои на нива от порядъка на 15% и това е. Чак започвам да се чудя кои са действителните фактори, които и влияят.