ДОБРИТЕ ПЧЕЛАРСКИ ПРАКТИКИ – ПРИНЦИПИ И ИЗИСКВАНИЯ № 3

ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ И ЗАМЪРСИТЕЛИ НА ПЧЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ
/продължение/
Илия Цонев
Първата основна дейност при разработване на добри хигиенни практики, (за пчеларството - добри пчеларски практики (ДПчП), е анализът на опасностите. Той е необходим, за да се установят потенциалните опасности от замърсяване на храните (пчелните продукти).
Анализът на опасностите се извършва по определена и утвърдена с годините методология, основана на научни принципи, многократно доказани в световната практика.
Анализът на опасностите се извършва от екип от специалисти, познаващи много добре както принципите и методиката за извършването му, така и пчеларството.
По-нататък ще разглеждаме анализа на опасностите от замърсяване и влошаване на качеството на пчелните продукти.
За да не утежняваме текста и за да могат пчеларите да добият обща представа от начина на извършване на анализа на опасностите, ще се спрем само на основните моменти при извършването му.
Изхождайки от позициите на системния анализ, е направен:
1)Анализ на условията за отглеждане на пчели и добив на пчелни продукти, в т.ч.: избор на място за пчелин, избор на кошери и пчеларски инвентар, условия за поддържане на хигиена в пчеларските помещения, условия за центрофугиране на мед, условия за съхранение и транспорт на пчелни продукти и т.н.
2)Анализ на всички обичайни дейности, свързани с пчеларството, в т.ч.: преглед, подхранване и лечение на пчелите, центрофугиране и разфасоване на мед, получаване на други пчелни продукти, поддържане на личната хигиена, обучение на пчеларя и т.н.
При анализа на опасностите са идентифицирани и записани всички очаквани опасности.
Нека да си припомним дефиницията за опасност, според европейското и българското законодателства:
“Опасност” означава наличие или условие за наличие на биологичен, химичен или физичен агент в храните, който има потенциална възможност да причини неблагоприятен за здравето ефект.
След определяне на всяка опасност, се извършва анализ за установяване на причинно-следствените връзки, докато се стигне до първоизточника й. Това е един от принципите от теорията за управление на качеството. Принципът е онагледен със световноизвестната диаграма „Рибена кост” на проф. Ишикава.
На (фиг.1), за илюстрация е дадена диаграма „Рибена кост”, за проследяване на причинно-следствените връзки в пчеларството. Например, ако в крайния продукт – пчелния мед се установи, че има много ветеринарномедицински продукти (ВМП) – това е следствие от някаква причина. Ние трябва да установим коя е причината за това. Наличието на много ВМП в меда е следствие от причината, че на пчелите са давани много ВМП. От своя страна даването на много ВМП е следствие от причината често боледуване на пчелите. Честото боледуване на пчелите е следствие от причината слаба квалификация на пчеларя. Така по този клон на диаграмата „Рибена кост” стигаме до първопричината за наличие на много ВМП в пчелния мед, а именно слаба квалификация на пчеларя (виж удебелените стрелки на фиг.1).
Като знаем първопричината за увеличеното количество на ВМП в меда, можем да вземем подходящи мерки, за да го избегнем, а именно да се повиши квалификацията на пчеларя. Това вече е елемент от „системата на осигуряване на безопасността на пчелните продукти”, т.е. елемент от Добрите пчеларски практики ДПчП.
ДПчП са инструмент в ръцете на пчеларя, с помощта на който, той може и трябва предпази пчелните продукти от опасностите за замърсяване.
http://dox.bg/files/dw?a=ce2a37efbb
Замърсяването на меда с ВМП, вследствие на слабата квалификация на пчеларя, както е показано за пример на фиг.1, не е единствената причина за попадане на ВМП в меда. По същата схема се установяват и другите първопричини за попадане на ВМП в меда. За всяка от тях се набелязват подходящи мерки за отстраняването им или за свеждане на вредното им въздействие до приемливо ниво.
Примери за повишени ВМП в меда са:
-неспазване на карентния срок, посочен от производителя за сваляне на лентите против вароатоза преди да се поставят магазините за мед;
-неспазване на указанията за условията, дозата и продължителността на прилагане на ВМП;
-оставяне на лентите против вароатоза по време на медосбора;
-оставяне на лентите против вароатоза през цялата зима;
-незаконно лечение на пчелите, в т.ч.използване на забранени субстанции и ВМП;
-други
Такъв анализ е направен за:
-обичайните условия за отглеждане на пчели;
-за обичайните дейности на пчеларя при отглеждането на пчели и добива на пчелни продукти.
За прегледност на анализа на опасностите, той е представен в таблична форма.

26.02.2012г. Следва