ДОБРИТЕ ПЧЕЛАРСКИ ПРАКТИКИ – ПРИНЦИПИ И ИЗИСКВАНИЯ

Уважаеми колеги пчелари,
В поредица от няколко статии ще се опитаме да разясним защо са необходими добрите пчеларски практики (ДПчП), какви са законодателните изисквания към тях, какви са принципите и изискванията за разработването на ДПчП, какви права получават пчеларите, които ги прилагат и т.н.
Чрез вестника ще отговорим и на всички Ваши въпроси.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ХРАНИТЕ И ДОБРИТЕ ПЧЕЛРСКИ ПРАКТИКИ

Илия Цонев

Стремежът към високо ниво на защита на човешкия живот и здраве е една от основните цели на законодателството в областта на храните, така както е постановена в Регламент (ЕО) № 178/2002. Този регламент установява някои общи принципи за националното и общностното законодателство в областта на храните.
Необходим е системен подход за осигуряване на безопасността на храните от мястото на първичното производство до пускането на пазара или износа. Всеки оператор на предприятие за храни по хранителната верига следва да гарантира, че безопасността на храните не е застрашена.
(Заб. В европейското законодателство наименованието „оператор на предприятие за храни” е обобщаващо за всеки участник в процеса на производство на храни. В този смисъл всеки пчелар е оператор на предприятие за храни).
Безопасността на храните е резултат от няколко фактора:
1)Законодателството следва да установи минимални хигиенни изисквания.
2)Операторите на предприятия за храни следва да въвеждат и изпълняват програми и процедури по безопасност на храните, които се основават на принципите на:
-добрите хигиенни практики за първичното производство, включително за пчеларството;
-НАССР за предприятията за производство и преработка на храни (след първичното производство).
3)Следва да е налице официален контрол за проверка на спазването на хигиенните изисквания – за първичното производство прилагането на добрите хигиенни практики (ДПчП).
В ЕС има разработена цялостна стройна система от закони (регламенти и директиви) за осигуряване на производството на безопасни храни по цялата хранителна верига, както се казва „от фермата до масата”. (Законите в ЕС се наричат „регламенти” и директиви” и имат пряко действие в страните членки – задължителни са за изпълнение от тях. Ако текст в национален закон противоречи на текст в европейски закон, валиден е текстът в европейския закон).
Накратко ще разгледаме системата от основни закони за осигуряване на производството на безопасни храни (вж. фиг.1):

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ХИГИЕНА И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ
І. Международно признати изисквания за хигиена и безопасност на храните
Кодекс Алиментариус – „Общи принципи за хигиена на храните CAC/RCPI-1969”, изм. и доп. 1997, 1999 и 2003г. Комисията Кодекс Алиментариус е към Организацията по храните и земеделието (ФАО) – звено от ООН. Изискванията на Кодекс Алиментариус са международно признати и приети за задължителни в страните от ЕС, в т.ч. и у нас. В Закона за храните в чл.17 е записано, че е задължително ръководствата за добри практики да съответстват на изискванията на Кодекс Алиментариус. За добрите пчеларски практики (ДПчП) това изискване е изпълнено.
Освен общите принципи за хигиена на храните, Кодекс Алиментариус има разработени десетки специфични изисквания за различните видове храни. За щастие на пчеларите, за нас няма такива изисквания. Поради състава и противомикробните свойства на меда, микробиологични рискове не съществуват. Това силно опростява изискванията към ДПчП и улеснява работата на пчеларите.
ІІ. Европейски изисквания за хигиена и безопасност на храните
1.Регламент (ЕО) № 852/2004 относно хигиената на храните. Това е основният закон на ЕС определящ изисквания за хигиена и безопасност на храните. За да се гарантира постигането на целите на регламента, следва да се идентифицират и контролират по подходящ начин хранителните рискове, които съществуват на ниво първично производство (пчеларството е първично производство). В него са дефинирани най-важните изисквания за осигуряване на безопасността при производството на храни, включително и на пчелните продукти, в т.ч.:
1)Основната отговорност за осигуряване и гарантиране на безопасността на пчелните продукти е на пчеларя.
2)Определени са основните хигиенни изисквания за предпазване на пчелните продукти от замърсяване.
3) Дефинирани са основните препоръки за разработване на добри хигиенни практики (за пчеларството – добри пчеларски практики).
4)Пчеларите следва да прилагат ДПчП, като инструмент за предпазване на пчелните продукти от замърсяване и за осигуряване и гарантиране на безопасността им.
5)Регламентирано е задължителното водене на документация (правене на записи) за най-големите опасности, свързани с лечението и храненето (подхранването) на пчелите и др.
2.Регламент (ЕО) № 853/2004 за специфични изисквания за хигиена на храните. Регламентира конкретни специфични изисквания за хигиена на различни животински продукти. За облекчение на пчеларите, към тях няма специфични изисквания за хигиена. Причините са упоменати към Кодекс Алиментариус.
ІІІ. Български изисквания за хигиена и безопасност на храните
1.Закон за храните (ЗХ). В Закона са определени изискванията:
-за безопасност на храните;
-за опаковане, етикетиране, представяне и реклама на храните;
-за производство на храни, включително първичното производство в т.ч. пчеларството;
-за разработване и прилагане на добри практики (за пчеларството ДПчП);
-за проследимост на пчелните продукти (в ДПчП това е изпълнено);
-други (разгледани при контрола на безопасността на храните).
2.Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). В Закона са определени изискванията:
-за регистриране на животновъдните обекти (пчелините);
-за въвеждане на добри практики (ДПчП за пчеларството) и за самоконтрол;
-за търговията и употребата на ветеринарномедицински продукти (ВМП).
-други (разгледани при контрола на безопасността на храните).

ЕВРОПЕЙСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ХРАНИТЕ
Регламент (ЕО) № 178/2002 – общи принципи и изисквания към законодателството в областта на храните. В Регламрента са определни изискванията:
-за разработване на закони за храните в страните членки на ЕС;
- за създаване на „Европейски орган за безопасност на храните;
-за създаване на органи за безопасност на храните в страните членки. За страната, това е „Българската агенция по безопасност на храните” (БАБХ);
-за отговорността на производителите на храни (пчеларите) за производството на безопасни храни (пчелни продукти);
-за задължително разработване на системи за проследимост на храните (пчелните продукти). Проследимостта на храните и хранителните съставки по хранителната верига е основен аспект при осигуряване на безопасност на храните. Регламент (ЕО) № 178/2002 съдържа правила за гарантиране проследимостта на храните.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОНТРОЛ НА БЕЗОПАСНОСТТА НА ХРАНИТЕ
І. Европейски изисквания за контрол на безопасността на храните
1.Регламент (ЕО) № 882/2004 за официалния контрол. В Регламента се определят:
1)Изискванията към органите за контрол на безопасността на храните в страните членки - в страната БАБХ;
2)Правилата за извършване на официален контрол от БАБХ:
-целящи да предотвратят, елиминират или сведат до приемливи нива рисковете за здравето на хората;
-целящи да гарантират прилагането на добри хигиенни практики във всички звена от хранителната верига, в т.ч. първичното производство, включително пчеларството;
-целящи да установят надеждността на самоконтрола и на системите за проследимост, извършвани при производството на храни, включително в пчеларството.
-посещение и контрол на обектите за производство на храни (пчелините), без каквото и да било предупреждение;
-определят методите за вземане на проби и извършване на анализи и т.н.
2.Регламент (ЕО) № 854/2004 за специфичните правила за организиране на официалния контрол. Регламентът определя специфични правила за организиране на официалния контрол на производителни на храни от животински продукти. За облекчение и голямо улеснение на пчеларите, за тях няма специфични изисквания за официален контрол. Причините са упоменати към Кодекс Алиментариус.
3.Европейски орган за безопасност на храните. В Регламент (ЕО) № 178/2002 са определени целите, структурата, функциите и задачите на Европейския орган за безопасност на храните, в т.ч.:
1)Координиране и контрол на дейността на националните органи за контрол на безопасността н храните.
2)Право за директен контрол на производители на храни в страните членки. Това означава, че негови представители имат право да проверяват който си искат пчелин по всички изисквания, определени в регламентите на ЕС.
ІІ. Български изисквания за контрол на безопасността на храните
1.Закон за храните (ЗХ). В ЗХ са определени изискванията:
-за контрол на безопасността на храните;
-за прилагането на ДПчП и за воденето на записи;
-за осигуряване на проследимост на пчелните продукти;
-за административни наказания при нарушение на разпоредбите на Закона.
2.Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). В Закона са определени изискванията:
-за контрол на замърсителите от околната среда;
-за контрол на замърсителите от ветеринарномедицински продукти (ВМП);
-за контрол на прилагането на ДПчП и самоконтрол;
-за контрол на здавеопазването на пчелите;
-за осъществяване на държавен ветеринарносанитарен контрол (ДВСК);
-за контрол на търговията на дребно с ВМП;
-за административни наказания при нарушение на разпоредбите на Закона.
3.Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). В съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002, у нас беше утвърден Закон за Българската агенция по безопасност на храните. Съобразно неговите клаузи, в началото на 2011г. беше създадена БАБХ. Съгласно Закона за БАБХ, на агенцията се възлага официалния контеол на безопасността на храните, в т.ч. контролнте функции залегнали в Закона за храните и ЗВД, описани по-горе.
От изложеното до тук, макар и накратко, е видно, колко голяма и сложна е системата от закони за осигуряване на безопасността на храните. Това не е случайно. Всички тези закони са насочени, към опазване на здравето и живота на потребителите. Изискванията на законите са насочени към производителите на храни, в частност и към пчеларите.
За да отговорят на изискванията за законодателството, производителите на храни (пчеларите) трябва да имат на разположение и да прилагат съответни системи за осигуряване на безопасността на храните. Такива системи за първичното производство, в т.ч. пчеларството се добрите хигиенни практики (за пчеларството – ДПчП).
За сведение на пчеларите, от производителите на храни, след първичното производство се изисква да прилагат далеч по-сложни и скъпи системи за управление на безопасността на храните – това са системите НАССР.
Системата за ДПчП изисква определени усилия и създава известни затруднения на пчеларите, но това се прави в името на защитата на интересите на потребителите – на тяхното здраве и живот. В замяна на това, пчеларите прилагащи ДПчП получават едно изключително право – да продават свободно и неограничено пчелните си продукти в търговската мрежа и директно на крайни потребители. За прилагащите ДПчП не важи прословутата Наредба № 26 за директни продажби на малки количества храни от животински произход.
В приложената фиг.1 обобщено са посочени връзките на законодателството за безопасност на храните с ДПчП и производството на пчелни продукти. Посочената „отрицателна обратна връзка” на фиг.1 показва, че ако на изхода има някакво нарушение, напр. замърсени пчелни продукти, чрез системата за ДПчП, пчеларят трябва да вземе някакви мерки и да отстрани причината за замърсяване.

01.02.2012г. (следва)
ФИГ 1 - ТУК http://dox.bg/files/dw?a=23e63dde06