Всеки метал при нагряване се разширява. Този адаптор дава възможност така да се подбере тока, че восъка да се разтопи без телта да се нагрява повече от необходимото и съответно да увисне. Тока не зависи от дължината на теловете и се поддържа автоматично. Ето някои важни за восъка температури:
Колкото по-твърд е восъкът, толкова по-жилави и устойчеви са изготвените от него восъчни пити. Колкото по-висока е температурата на топене на восъка, толкова по-добро е неговото качество. Току-що отделените от пчелите восъчни пластинки се топят при 72º С, восъците получени чрез претопяване или пресуване на питите, се топят при 62º до 65º С, а екстракционният восък, макар и да е лошокачествен, поради съдържанитето на значително количество смоли се топи между 69º и 71º С. Температурата на застиване на восъка е с 1 - 2º C по-ниска от тази на топенето. В зависимост от температурата се изменят значително и механичните свойства на восъка. При стайна температура той е твърдо тяло. При температурата на пчелното гнездо (32-35º C) восъкът все още представлява твърдо вещество, при термпература около 35º C той започва да става пластичен, а при 47º С започва да губи своята характерна структора. При 60-65º C восъкът се топи - преминава от твърдо в течно състояние. В хода на по-нататашното загряване на течния восък при температура 95 до 100º С на неговата повърхност, която има тъмен цвят започват да се появяват жълтеникави мехурчета. Восъкът започва да се пени и да дава вид, че кипи. Всъщност восъкът не кипи и при 300º С, а дими, при което разлагайки се, започва да отделя някои от своите летливи съставни части - оцетна и пропионова киселина, въгледвуокис, етилен, бутилен, пропилен и др. При загряване над 300º С восъкът се самозапалва и гори.




Цитат
