Просто и логично, трябваше да се сетя, че това е начинът.Първоначално публикувано от scutellator
Л. Радоев групира семействата според техните качества. В първата група слага най-продуктивните (ок. 20-25% от общия брой на семействата в пчелина), притежаващи и други ценни качества и ги използва за развъдно-подобрителна работа. Според него, “те трябва да са чистопородни от породата Сива местна пчела”. Във втората група поставя среднопродуктивните семейства, като причислява към тях “и нечистопородните семейства (с жълто оцветяване на коремните членчета), макар и да са високопродуктивни. Тези семейства не се използват за развъдно-подобрителна работа.” (Л. Радоев, 1986, стр. 53-54)Първоначално публикувано от scutellator
Не съм сигурен каква е идеята при този подбор? Може би запазване чистотата на породата, но не от чисто “расистки” подбуди, а защото се предполага, че местната порода е най-подходяща за местните климатични и природни условия, или греша?
А правени ли са опити за отглеждане на Бъкфаст и на италианки у нас, и ако да, какви са резултатите?
Опитите за отглеждане на италианки в Средноруските райони са се оказали пълен провал. Показали са слаба зимоустойчивост, през пролетта гнездата са били силно зацапани с диарични петна, а подморът е бил много голям. В крайна сметка са излезли от зимата много слаби и са се развивали бавно през пролетта. А 99,5% от семействата са заболели от нозематоза (Жеребкин, Зимовка пчел, 1979, стр. 10).
У нас зимите не са толкова сурови като в Русия, но пак си е студеничко, а според мен, въпреки че италианките са смятани за една от най-продуктивните породи, едно от големите предимства на карника е, че иззимува успешно в относително малки колонии, които през пролетта нарастват много бързо.


Цитат
