
Първоначално публикувано от
Mateev
Ето ви един сравнителен случай на мой много близък приятел още от детските години.
В България
- Собствен тристаен апартамент над 100 кв.м.
- Собствена лека кола
- Работи като Директор на предприятие
- Издържа 4-членно семейство (има жена и 2 големи деца тинейджъри, които НЕ РАБОТЯТ НИКЪДЕ, защото няма нужда)
- Има спестявания от порядъка на 20 000 лв. към момента на вземане на решение за емигриране
- Силно интелигентен човек с висок потенциал за започване и развитие на собствен бизнес
В Канада
- Още в преходния период (научаване на язика) успя да похарчи всички пари от спестяванията си в България и от разпродажбата на имуществото си на безценица. Стигна се дори до едни 10 000$ заем, които той така и не успя да върне до края на живота си.
- Купи си собствена кола втора ръка с параметри, по-лоши от колата му в България
- При търсенето си на работа никой не го искаше въпреки дипломата си за висше образование в областа на електрониката
- Най-после си намери работа при някакви украинци, и то най-вече защото знаеше руски език, а не защото беше специалист по дефицитна специалност.
- Работеше като девета дупка на кавала. За нула време гордоста му на знаеш и можещ човек се пречупи и психологически се превърна в послушен роб, който го командваха всики в неговия отдел, от първия до последния все олигофрени (по негови думи).
- Жена му (с висше образование) също се принуди да започне да работи като продавачка в някакъв зарзават. През всичките 8 часа трябва да стои на крака и няма право да поседне дори и за 1 минута (там в Канада да стоиш прав е изискване дори и за служителите, работещи зад гише на банка например).
- Децата му докато учеха, също се принудиха да работят, за да подпомагат семейния бюджет.
- Купиха си 90 кв.м. апартамент (по-малък от българския) с банков заем. Цената на целия договор за покупка, заедно с лихвите за 30 години, беше ....... 390 000$. Така станаха ДОЖИВОТНИ РОБИ на банковата система.
- Веднъж на 2-3 години пристигаха в България да си оправят зъбите и другите здравословни проблеми, защото в Канада не можеха да си го позволят това.
- Съзнанието им и психиката им беше ПРОМИТА от тамошната система. Всякаква инициативност беше УБИТА още в зародиш. Вечер всички се прибираха убити от работа, хапваха набърже, изглеждаха някой сериал и това е. Животът им се превърна в една безкрайна робска цикличност, без никакви надежди за измъкване и издигане в обществото или в службата. Не остава никакво време за обмисляне на някакъв собствен бизнес, а какво остава за реализирането му.
- За да си стабилизират психиката си ИЗМИСЛИХА ОПРАВДАНИЕ, че всичките техни САМОЖЕРТВИ, направени в този живот, ги правят заради децата си, надявайки се да им дадат по-големи шансове за успех от тези в България. Да, ама в България децата им бяха горди, че баща им е Директор, и бяха амбициозни, а в Канада също развиха РОБСКА ПСИХИКА. Това е достатъчно, за да им убие всички шансове за успех в бъдещия им живот.
- Раковото заболяване и смърта на моя съученик разрушиха дори и малкото надежди на семейството да се измъкне от така създалата се каша.
- Какво се е случило нататък не знам, защото връзката (комуникацията) се прекъсна. Вероятно банката ги е изхвърлила от неизплатения апартамент и в момента жена му и децата му са беззащитни и мизерстват на дъното на едно ЖЕСТОКО ОБЩЕСТВО. Вече не си идват и в България, вероятно защото не могат да си позволят самолетните билети.
Та това е трагедията на живота на един умен Българин и неговото семейство, дръзнали да емигрират в Канада уж за по-добър живот.