Аз като потребител, помня имената на най-често купуваните артиколи 20-30, но по картинка(употребени) познавам стотици.Всеки човек е минал по пътя на опита, чрез покупката на добри и лоши стоки.Когато купувам познати артиколи не се замислям, защото търся точно определен.Когато се търси даден продукт от неупотребявана марка се губи време в избора на такъв.Не знаят какви продукти да вземат или взимат каквито им попадне, само хората, които не са свикнали да пазарят.Примерно жената се занимава с това, но по някаква причина се налага аз да отида.Като ми каже сирене,взимам каквото ми попадне.Хората, които често пазарят, помнят цени, грамажи,марка, качество на продукта и т.н.Пазаруването в никакъв случай не е хаотично, а в следствие на моментната настройка, целите и парите в джоба.
Относно боклуците или тези с по-ниско качество, които се продават.Хората са в правото си да си купят каквото си пожелаят, а производителя да произведе всичко що е разрешено от закона.Проблемът е в това, че потребителя не само има правото да знае какво консумира, но производителя трябва да бъде задължен да предоставя напълно тази информация.Практиката при некачествените стоки максимално да се скрият недостатъците им, като по този начин се въвежда в заблуждение клиента и на практика не може да прецени рисковете за себе си.