РАЗПЕЧАТВАЩА МАШИНА НА LYSON

[Mateev]

Лисонските машини нямат никаква защита от заклинване. Ако очите ти не са на 4, захапва накриво рамката и я прави на кайма. Ако си бърз и успееш да праснеш стопа навреме, после се нуждаеш от заден ход, но някои версии от машините НЯМАТ ЗАДЕН ХОД. Освен всичко друго такава една операция със заклинване и заден ход губи минута-две време, и ако това се случва често, цялата производителност на машината отива по дяволите.

Проблемът с кривото захапване на рамките и със заклинването дефакто принудава работника на машината да се откаже от автоматичното подаващо устройство и да слага една по една рамките, като дори ги побутва и намества, за да не ги захапе машината накриво. Това обаче го връзва там на входа на машината и той не може да направи нищо друго. Та именно този недостатък на машината те принуждава да сложиш и втори работник, който да се върти около първия, за да подава корпуси или да взема празните и т.н.

На изхода на машината трябва да има още 2 работника от двете страни, защото всяка една разпечатана пита се нуждае от допълнително доразпечатване. Причината - калпавите ножове и лошото им захващане, което всъщност не може да направи качествено разпечатване.

Още един човек да зарежда и изпразва центрофугата и да се занимава с винтовата преса. Като цяло стават общо 5 човека, които да се въртят около пикливата лисонска разпечатваща машина.

Проблемът със заклинването и лошите ножове води и до намалена производителност на системата като цяло, в резултат на което за 1 работна смяна могат да се извадят максимум 800-1000 kg мед. Иначе при перфектно оборудване килограмите щяха да са 2000, а хората - максимум 2-ма човека.

Та такива ми ти работи. Компенсирам калпавото оборудване с по-много хора, работещи двойно по-много време, и ако накрая теглим чертата, започваме да псуваме деня, в който сме избрали евтинията на Лисон, а не качеството на Paradise Honey. Специално за Paradise Honey Валери твърди, че на тяхната линия за 1 ден сам самичък вади 3 тона мед и 100 kg восък.

[ianev]

Аз останах впечатлен от машините на Николов от Добрич. Мой приятел ползва стария вариант на разпечатващата му машина а от скоро си е взел подобрената версия заедно с шнека за отпечатките... Друг е въпроса че за тях се иска капацитет, а моето скромно пчелинче не може да захрани една такава машина

[Недялко Атанасов]

Ето ти тема за размисъл,всъщност много не му мисли а лично се увери.

Западняка знае, че информацията струва пари, за да стигне до нея е платил разходи за специалисти,експерименти, несполуки и т.н. докато намери вярното техническо решение.Поклон на хората, които споделят информация, за която често са платили скъпо, това е вид форма на алтруизъм.Информацията до голяма степен довежда до това един проект,бизнес да бъде печеливш.Споделянето на ценна информация в условията на конкуретност граничи с глупост.Но света се развива именно заради споделената информация, която се развива и надгражда.

Аз лично предпочитам да купя качествен български продукт отколкото парите ми да отиват в джоба на западняците, които в чисто исторически аспект до ден днешен не са допринесли до нищо добро за България.Виждам на пазара сърби,поляци,финландци,ита� �иянци,турци, но къде са българските специалисти и продукти?

Аз останах впечатлен от машините на Николов от Добрич. Мой приятел ползва стария вариант на разпечатващата му машина а от скоро си е взел подобрената версия заедно с шнека за отпечатките...

П.п за инфо на лични.

[keser]

Последния път когато се видях с Николов от Добрич, сподели, че пчелар е донесъл ножове с молба да ги направи като неговите. Човека каза, ча машината е технологично сгрешена и само с промяна на ножовете няма да стане. Човек със средна техническа грамотност, при обстоен преглед може да види предимствата на машината на Николов. Дори финландците са копирали от него механизма за разтваряне на ножовете. Ножовете на Николов са лазерно затокани. А шнека му е с капацитет около 200 кг/час. Респект към такива скромни и кадърни хора.

[Mateev]

Аз също си мисля, че с ножовете няма толкова лесно да се разреши проблема. Може би наистина самият механизъм е една конструктивна безсмислица.

При съществуващия механизъм самото разтваряне на ножовете се извършва от плъзгане по питата на тези ламаринки, които държат върха на острието. Ако заточим ножовете повече, те започват да режат парчета дърво от долната и горната напречна летва на рамките, което е тъпо. Ако удебелим или преместим назад ламаринките, то тогава ножовете въобще не достигат до питата, за да я разпечатат.

Ние всъщност се нуждаем от механизъм, който да опипва рамката по друг начин, и да води ножовете далеко от напречните летвички на рамката, а когато те преминат, да приближи ножовете и да ги забие на контролирана дълбочина в питата. Ей такъв механизъм няма в машината на Lyson, така че според мене цялата конструкция е сбъркана. Просто машината трябва да се измисли и направи отново.

Много ми е любопитно как са го направили Paradise Honey и защо Lyson не са копирали едно към едно, а са си измислии някакви неработещи самоделки.

Да не говоря за другият проблем - нагряването на ножовете. Там не е разрешен най-важният проблем - прегряване на ножа, когато не реже и силното му преохлаждане, когато реже. От техническото решение на Lyson лъха на силна некомпетентност, особенно когато започнаха да окомплектоват машините си с електрически ножове. После се усетиха за гафа и се върнаха на парните ножове, а по-късно и на водните, но пак си личи, че не са отчели най-важното изискване - малко топлинна енергия при нерязане и ударна доза топлинна енергия в процеса на рязане.

[tsc1]

Аз също си мисля, че с ножовете няма толкова лесно да се разреши проблема. Може би наистина самият механизъм е една конструктивна безсмислица.
.................
Да не говоря за другият проблем - нагряването на ножовете. Там не е разрешен най-важният проблем - прегряване на ножа, когато не реже и силното му преохлаждане, когато реже. От техническото решение на Lyson лъха на силна некомпетентност, особенно когато започнаха да окомплектоват машините си с електрически ножове. После се усетиха за гафа и се върнаха на парните ножове, а по-късно и на водните, но пак си личи, че не са отчели най-важното изискване - малко топлинна енергия при нерязане и ударна доза топлинна енергия в процеса на рязане.

Това с ударната доза топлинна енергия трудно се постига. По чисто физически закони процеса винаги е инертен. Решението е другаде - дебел топлопроводим и топлоемък носач (примерно меден), който да задържа в себе си достатъчно енергия за рязане от край до край без голяма промяна на температурата и закрепено за него много тънко, от твърда стомана и добре заточено режещо острие. Острието след захабяване просто се сваля и сменя с ново. Най-близкото, за което се сещам са старите самобръсначки със сменяемите ножчета. Извади от "музея" някоя такава и я разгледай как е направена. Включително радиуса на закръгление на повърхността, която се плъзга по лицето ти. Трябва да се измисли нещо подобно, което да се плъзга или търкаля по рамките.
Като процес разпечатването не се различава много от бръсненето.

[Mateev]

Точно така. Ножът трябва да има ГОЛЯМА МАСА, за да може в нея да се акумулира достатъчно топлинна енергия за едно рязане. Тази енергия трябва да се доставя от флуид с ГОЛЯМ ДЕБИТ и НИСКА ТЕМПЕРАТУРНА РАЗЛИКА спрямо желаната температура. Това е пък за да няма прегряване в режим на празен ход. Тези изисквания не са спазени при ножовете на Lyson. Явно "конструкторите" на Lyson не ги знаят тези неща, затова и се пилтявят като пиле в кълчища и пускат различни версии на ножа, една от друга по калпави и по неработоспособни.

Както каза Tsc1 на тази основа с голяма маса и течащ през нея флуид трябва да се закрепи тънко добре подострено острие. Наистина е най-добре това острие да е сменяемо, не не знам как конструктивно ще го направят това така, щото закрепващите болтове да не стърчат, а да са наравно със стената на острието.

И последно - трябва някакъв усъвършенстван външен механизъм, който да отдалечава ножа от хоризонталните летви на рамката, за да не ги реже на трески, и обратно да ги приближава и да потъват на ФИКСИРАНА ДЪЛБОЧИНА, когато под тях преминава восъка на питата.

И тука знаете ли в какъв парадокс изпадаме?
Ако някой реши да направи такава съвършенна разпечатваща машина, тя НЯМА ДА СЕ ПРОДАВА, защото ще е ПО-СКЪПА от Lyson-ската. Всъщност има такива западни машини - немски, италиански, на Paradise Honey и др. Пчеларите (и аз в това число) обаче продължават да купуват ЕВТИНИЯТА, а после им белеят косите и се жалват по форумите. И това не е само с разпечатващите машини, а и с много други неща. Неслучайно китайците завладяха света, продавайки НЕКАЧЕСТВЕНИ, но ЕВТИНИ БОКЛУЦИ. Така че Lyson много добре са се ориентирали що за машина да произвеждат, щото да има достатъчно нейни продажби.

[Иван Киров]

Здравейте колеги,
От 5-6 години ползвам разпечатваща машина на Lyson. Проблемите много точно ги е описал г-н Матеев. Най-напред се отказах от автоматичното подаване. Изхвърлих доста рамки с нестандартна дължина. В последствие монтирах изключвател , който изключва въртенето на веригата след като рамката излезе от ножовете. Два включватели, които разрешават веригата да тръгне само при правилно поставяне на рамката .
Заводски веригата е нагласена за 300 мм рамка- преправих я за ЛР рамки. Губи се по малко време за превъртане за следващата рамка.
Проблема с центроване на рамката между ножовете е сериозен. Премахнах извитите ламарини, които трябва да вършат тази работа. Странично на ножовете, там където минават страничните летви на рамката поставих по два сачмени лагера един срещу друг и пружини които ги притискат към стран. летва. Лагерите потъват, когато преминава Хофмановия уширител. Има нужда от усъвършенстване. Системата трябва да е с малко детайли и опростена, защото там пръска мед и восък и няма много място но засега върши работа.
Тази година монтирах от новите парни ножове. По добри са от стария модел. Страничната пружина, която ги притиска смених с по мека, така по-малко стържат при влизане и излизане от рамката.
В кутията на контролера производителите са прибрали температурен датчик, който да следи температурата на ножовете. Контролера дава възможност
оператора да настройва този параметър ,като вкл./изкл. парогенератора. Монтирах този датчик на втория нож, на щуцера за изходящата вода/пара.
Моля да ме извините за дългото писане.

[различен]

Лисонските машини нямат никаква защита от заклинване. Ако очите ти не са на 4, захапва накриво рамката и я прави на кайма. Ако си бърз и успееш да праснеш стопа навреме, после се нуждаеш от заден ход, но някои версии от машините НЯМАТ ЗАДЕН ХОД. Освен всичко друго такава една операция със заклинване и заден ход губи минута-две време, и ако това се случва често, цялата производителност на машината отива по дяволите.

Проблемът с кривото захапване на рамките и със заклинването дефакто принудава работника на машината да се откаже от автоматичното подаващо устройство и да слага една по една рамките, като дори ги побутва и намества, за да не ги захапе машината накриво. Това обаче го връзва там на входа на машината и той не може да направи нищо друго. Та именно този недостатък на машината те принуждава да сложиш и втори работник, който да се върти около първия, за да подава корпуси или да взема празните и т.н.

На изхода на машината трябва да има още 2 работника от двете страни, защото всяка една разпечатана пита се нуждае от допълнително доразпечатване. Причината - калпавите ножове и лошото им захващане, което всъщност не може да направи качествено разпечатване.

Още един човек да зарежда и изпразва центрофугата и да се занимава с винтовата преса. Като цяло стават общо 5 човека, които да се въртят около пикливата лисонска разпечатваща машина.

Проблемът със заклинването и лошите ножове води и до намалена производителност на системата като цяло, в резултат на което за 1 работна смяна могат да се извадят максимум 800-1000 kg мед. Иначе при перфектно оборудване килограмите щяха да са 2000, а хората - максимум 2-ма човека.

Та такива ми ти работи. Компенсирам калпавото оборудване с по-много хора, работещи двойно по-много време, и ако накрая теглим чертата, започваме да псуваме деня, в който сме избрали евтинията на Лисон, а не качеството на Paradise Honey. Специално за Paradise Honey Валери твърди, че на тяхната линия за 1 ден сам самичък вади 3 тона мед и 100 kg восък.

Имаш ли възможност да си изработиш сам ножовете?? Ще ти кажа от каква стомана и каква термообработка да им направиш, за да не се захабяват бързо. Явно създалите машината нямат хора поназнайващи от металознание и термообработка, та за това са тези проблеми!

[Трендафил Дончев]

Имаш ли възможност да си изработиш сам ножовете?? Ще ти кажа от каква стомана и каква термообработка да им направиш, за да не се захабяват бързо. Явно създалите машината нямат хора поназнайващи от металознание и термообработка, та за това са тези проблеми!

Тази констатация ми се струва малко несериозна. Все едно да кажеш, че на Матеев счетоводителя не може да работи с калкулатор.