Може би трябва да дам малко примери, преди да продължим нататък. Те ще спомогнат да се разбере следното:

1. Какво е това обект
2. Как са вложени обектите един в друг
3. Защо на всяко едно ниво на вложеност трябва ДА ЗАБРАВИМ за свойствата на по-дребните обекти, изграждащи по-едрия.

Запалката за цигари е обект, който си има име "запалка" и функционалност "лесно прави огън". Получаването на огън става посредством МЕТОДА "натисни копчето". Запалката си има параметри, за които трябва да знаем (ПУБЛИЧНИ ПАРАМЕТРИ), като например размери, тегло, цвят, цена и т.н. Запалката си има и СКРИТИ ПАРАМЕТРИ, които в общия случай въобще не ни интересуват. Например пълна е със 7 ml течна газ пропан-бутан, има пиезокристал, даващ напрежение 30 000 V и ток 175 микроампера, направена е от еди какви си материали, добити в еди какъв си рудник, обработени по еди каква си технология с еди какви си машини и т.н.

От цялата огромна сложност на ОБЕКТА ЗАПАЛКА, свързана с добиването на суровини и обработката им, докато станат на запалка, ние пренебрегваме огромно количество информация, която сигурно би заела 500 листа хартия, и запомняме за използване само няколко неща - купи я за 50 стотинки, натисни копчето, получи огън. Ето това е начина, по който ние НАМАЛИХМЕ ОГРОМНАТА СЛОЖНОСТ до поносимо ниво и сега вече имаме възможност за конструиране на по-сложни обекти, в които да вложим вече елементарния за нас ОБЕКТ ЗАПАЛКА.

Някъде някой друг се главоболи със сложноста на обекта запалка, и сигурно за по-лесно си го е разделил на подобекти, като например ламаринка, пластмаса, дюза, пиезокристал, шприцове, лепенки, доставка на газ и т.н., но нас това не ни интересува. За нас е важното само това, че ние можем да се сдобием с обекта запалка за 50 стотинки, и че трябва да натиснем копчето, за да получим огън.