ОТНОШЕНИЯ НАЧАЛНИК-РАБОТНИК

[бат тянко]

Без думи!Нека сегашните работодатели да коментират ,ако не ги е срам.
http://terminal3.bg/trudoliubiviqt-car/

Народопсихология!

[agro]

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

• • Посветено на всички, които ще кажат:
    "Това не се отнася до мене!"
  
  
  - Кой си ти? - попита го Дяволът...- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.- Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!Дяволът се усмихна:- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.Дяволът пак се усмихна:- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!- Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...- Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!Момъкът спря и се вслуша:- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече.Дяволът пак го спря:- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!Момъкът отчаяно махна ръка.- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!Дяволът:- Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:- Виж голите им кървави меса.- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.Момъкът махна ръка:- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
  - Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:- Да бъде! Вземи ги!...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

[delta.e]

Прав си . За всички има грешен отговор .

[Гогол]

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

• 
  
  • Посветено на всички, които ще кажат:
    "Това не се отнася до мене!"
  
  
  
  

Това/тази хубава приказка/ се отнася за всички ново излюпени богаташи,защото забравиха откъде тръгнаха,как и с чия подкрепа/кой с куфарче,кой с приятелско рамо,кой с благословията на някоя силова задруга с бели якички/.Ако някой го отрече ,значи е безочлив ........ц .

[Mateev]

Това/тази хубава приказка/ се отнася за всички ново излюпени богаташи,защото забравиха откъде тръгнаха,как и с чия подкрепа/кой с куфарче,кой с приятелско рамо,кой с благословията на някоя силова задруга с бели якички/.Ако някой го отрече ,значи е безочлив ........ц .

Тази хубава приказка се отнася за ВСЯКА ЕДНА ПРОФЕСИЯ, включая и за пчеларската ..... Преди да започне да изкачва стълбата, всеки един пишман кандидат-пчелар хвърчи в небесата, обилно подхранван от собствените си илюзии, но с времето постепенно каца на земята и осъзнава каква е жестоката действителност.

Та недейте да критикувате другите стълби, които все още не сте ги изкачили, защото хал-хабер си нямате какво виждат хората, които вече са ги изкачили. Гледайте си вашата лична стълба, и бъдете сигурни, че вас също ви оплюват хората, които стоят на земята под вас. В случая това е народа, който е дълбоко убеден, че пчеларите масово фалшифицират пчелния мед.

[asusat]

Нека ви кажа за мой познат ... Разказва ми той,че наел нова консултант продавачка .Та тя ,тая новата била много разтропана ,договорка за заплата,преди да я видел как се справя ,била много оправна и т.н. Започнала тя ,редовно назначена със заплата приближаваща до управителката на обекта,като никой освен тя и началника и не знаели каква и е заплатата.В последствие какво се получило-тая новата,"оправната" толкова слабо се представила,че не заслужавала и половината от уговорената заплата! Как мислите,дали е още на работа ?

[Гогол]

Тази хубава приказка се отнася за ВСЯКА ЕДНА ПРОФЕСИЯ, включая и за пчеларската ..... Преди да започне да изкачва стълбата, всеки един пишман кандидат-пчелар хвърчи в небесата, обилно подхранван от собствените си илюзии, но с времето постепенно каца на земята и осъзнава каква е жестоката действителност.

Та недейте да критикувате другите стълби,

Да, Вие го изживяхте този илюзиорен път на пишман кандидат–пчелар.Казвам го,защото аз съм един от свидетелите на Вашите първи стъпки в пчеларството/в този форум/Помня десетките постове с ''разпни го!''/пиша този по–мек изказ,за да не Ви припомням обидите които Ви нанесоха/Питах се–ще може ли да издържи това момче цялата тази помия?Издържахте,дори станахте собственик на този форум.Затова, за втори път Ви правя реверанс, за Вашата упоритост и последователност.Да,аз кацнах на земята и осъзнах,че като вълк–единак съм обречен в тази действителност.
Не критикувам ничия стълба.Само посочвам няколкото начина да останеш във въртележката.Всичко друго е илюзия за .Пък знам ли,може да е имало и изключения.Например 1:1000000 .

[asusat]

Брей ,къв премиер имахме РАБОТОДАТЕЛ https://bivol.bg/badapples-talking-s3-13.html


Самата Янева обаче никак не е уверена, че ще попадне в този привилигирован контингент и ситуацията „ни напред – ни назад“ от която става по-лошо, добива зловещо измерение. Разсъжденията са очевидно за сексуалните действия на Борисов към Янева, които щяли да бъдат записани на клип, обсъждани от охраната и от широк кръг приближени около премиера. С други думи материал, който може да послужи да бъде изнудвана и компрометирана в бъдеще. Особено унизително за „жертвите“ на подобни сексуални посегателства е твърдението, че позорните клипчета се гледали от различни, неопределен брой лица, които се „забавлявали“ с тях, а охраната от НСО, дори „ловяла бас“ и си правила своеобразни залагания от кой път ще се случи контактът!


Е как да се сетят за проблемите на народа и работодателите !

[npachovski]

Ти казваш че го имам този избор, но то не е така нямам го това право. Точно това е идеята да те карат да се чувстваш свободен но не си. Не ми се спори аз си казах каквото имах да казвам всеки може да си прецени сам за себе си.

[npachovski]

Когато човек отиде на работа попада на едно изключително недемократично място, където правите каквото ви кажат. Трябва да сте там в толкова часа. Защо? Защото така са ви казали. И да седите там. Защо? Защото така са ви казали. И да работите с тази машина защото, така са ви казали, както и да правите всичко останало което ви кажат. А в 17ч. ви казват: Отивайте си и оставете всичко произведено тук. Може да сте хвърлили своите сила и креативност, но то не е ваше. Създали сте го, но не го получавате. Отивайте си у дома. И се върнете утре за да правите същото. Нещастници такива. Нямате никакво влияние. Кой решава дали фабриката или офисът ще затвори? Демократичният ти шеф. Но вие живеете с последствията да нямате работа, да няма къде да отидете. Живеете с последствията, но нямате никаква власт. Ако решат да използват машини със силен шум увреждаща ушите ви, имате свободата да напуснете и да работите другаде, където също има толкова демокрация. Изборът ви се свежда до различни недемократични работни места. Затова е толкова важно да ви карат да се чуствате свободни. От понеделник до събота в най-хубавите часове на деня, вие сте на това недемократично място. И отнасяте у дома последствията от това по безброй начини. Така те учат да нямаш право да взимаш решения, а това да го могат само хората управляващи безнес. Те са тези които мислят какво да се случи, докато от вас се иска просто да си вършите работата, след което да се приберете, да вземете една бира, ракия, водка и да седнете пред телевизора ядейки нещо свинско и да легнете да спите, за да имате енергия да правите същото отново. Ако имахме демократична организация на бизнеса, в която всеки да има отговорността не само права- да участва във вземането на големите решения и да решите какво,къде и как да произвеждате и какво да правите печалбата то тогава нямаше да се разискват много от проблемите в обществото. Как да се преобразиш и да вземаш важни решения в живота след като по-голямата си част от живота си лишен от това на работното си място. Докато не се промени глобално начина по който се управлява света нито едно отношение между хората няма да са нормални не само началник работник и всичко друго изписано е излишно остава само тази промяна да я доживеем