ОТНОШЕНИЯ НАЧАЛНИК-РАБОТНИК

[asusat]

Из http://bultimes.com/ebal-sam-j-majka...taya-darzhava/

И така, докато цигарата ми беше наполовина изгоряла, твърдо се убедих, че взимам правилното решение. Няма смисъл да играеш игра, която няма как да спечелиш. На който му харесва – да остава. Да слуша Азис, Гери-Никол и Криско. Да работи всеки ден като куче, за да се подиграват с труда му. Да слуша новините, където няма нищо друго освен смърт, катастрофи, наводнения и Бойко. Да пие всеки ден като смок, защото депресията до това води. Да се вози при башкиши с присъди за убийство или във рейсове от 1980-та година. Да чака 2 седмици за направление във болницата. Да яде кренвирши от конски копита, рога и пластелин. Да псува ГЕРБ, ДПС и БСП и следващият път чинно да отиде да гласува за тях. Да си плаща за синя, зелена, лайняно-кафява зона. Да си купува винетка, за да кара офроуд.............................


Абсолютно вярно !!!!!!!!!

[Remi]

Из http://bultimes.com/ebal-sam-j-majka...taya-darzhava/

Я да видим, и другата гледна точка!
Вие имате невероятния шанс, да живеете в страната на неограничените възможности! Никъде по света няма такава държава, защото такава тук няма! На мен ми е кеф да живея в родината си, и ще продължавам да го правя, защото за мен всеки ден е забавление, което никоя друга държава, не може да ми осигури! Само, ако знаете, каква скука е в европа, няма, кого да напсуваш, няма с кого да се напиеш , не можеш и една магария по нашенски да направиш ,че ще им развалиш демокрацията. Как се живее така, хора?!

И да се знае НЕ МИ ПУКА, КОЙ ЩЕ УПРАВЛЯВА, ВАЖНОТО Е ДА ОСИГУРИ СЕЙР !

[kando]

........

Автора на тази добра публикация предполагам е столичанин, щото 400 евро в провинцията, се видат през крив макарон - като хване човек ~500лв заплата и гледа да си натиска задника там, че глад да си еве майката.

Което ме сеща за един друг аспект на тази тема - точка, по която вече съм съгласен с Матеев. Ние наистина имаме нещо, като "кармично" минало - за съжаление предишния строй бе такъв, че излязохме от него, без да знаем КАК да си защитаваме интереса. Това за мен е напълно безспорен факт, с който съм се сблъсквал на всяка една месторабота, на която съм бил - работниците си защитават интереса, по комунистически маниер: чрез гъзоподаване, чрез залагане на к'р капани на колегите си, чрез подмазване на началниците си и прочие мижитурски изпълнения. На всяка една работа, която съм бил, винаги се е стигало до една и съща ситуация - колегите се оплакват от ..... от всичко: от условията, от заплащането, от отношението, от принудата и т.н. Ала всеки път, когато съм им предлагал, да се съберем, да се организиране и да отправим искания към работодателите си - масово всеки си бие камшика. И защо - защото съответно знаем как е, такива изпълнения, често водят след себе си, до уволнения. И нали - ама аз семейство имам, жена, деца, дядо ми болен, баща ми със заем и т.н., така че ще си трайкам. Аз съм имал случай, да постъпя на работа във фирма, в която по- голямата част от персонала, не бяха вземали половин година заплата - и продължават да бачкат ...... е не, че нещо, ама луда работа. Ние не разбираме, че приказката "кучето скача според тоягата" - важи и за работодателя. И той има шефове - и тези шефове са именно работниците. Ако няма кой да работи, къде ще иде? Толкова е просто, че по- просто не може да бъде - ако заплащането за една работа не удовлетворява работниците и хората отказват да я работят, то собственика няма къде да иде: или ще фалира, или ще повиши заплащането. Това е уникално проста закономерност, която е достатъчно добре осъзната от западния човек, за да се придържат стриктно към нея. Но вместо да си защитаваме интереса, какво правим - приемаме работата и започваме да търсим как да клинчим, как да скатаваме. Ето това поведение и начин на мислене е нещо, което докато не се промени - подобрение няма да има. Бачкал съм професии, за унизително малко пари - ала като съм подписал договора, си спазвам договореното и си върша работата, както трябва, което е и причината, където и да съм бил на работа, да са ме търсили след като я напусна. В случая правилото - с техните камъни по техните глави - не работи в полза нито на едните, нито на другите: визирам в по цялостен мащаб, инак е ясно, че има отделни случаи, когато конкретен индивид получава и бонусчета, за които да си мълчи пред колегите, и това го удовлетворява. Но не става така - шефа нека си бъде, какъвто си иска: в действителност съм бачкал за хора, които ги знам, че са откровени престъпници и трябва да лежат в затвора, а не да ръководят бизнеси, но аз съм джентълмен и като съм се съгласил, че ще работя тази работа, за тези пари, наистина ще я работя, а относно заплащането важи правилото "всяка заповед е предпоследна", защото като докажа, че действително мога да я върша тази работа, по начина и ефективността, която се изиксва от мен да я върша, тогава пристъпвам към исканията: или давай повече пари, или си тръгвам. Поставям директен, недвусмислен и буквален, ултиматум - пък собственика да си решава, но аз от думата си неотстъпвам.

Това отношение - или може би е по- редно да се каже, пазарлък, на нас ни липсва в мисленето. Близо десет години съм бачкал за други хора, сменил съм двуцифрено число фирми и наблюденията ми са такива - работниците не знаят да си защитават интереса. Само в един единствен екип, в който бяхме трима човека плюс един бивш генерал - работихме по строежи - значи казвам ви: така се държахме един за друг, че си получавахме достойно заплащане. Който не ще да плаща - не ни интересува, да се оправя. И работа имахме, даже повече отколкото реално можехме да свършим.

[delta.e]

Не е само до 1989 година .
Корените са по-дълбоки .

[Remi]

Кое не е му било ясно преди?

[agro]

Автора на тази добра публикация предполагам е столичанин, щото 400 евро в провинцията, се видат през крив макарон - като хване човек ~500лв заплата и гледа да си натиска задника там, че глад да си еве майката.

Което ме сеща за един друг аспект на тази тема - точка, по която вече съм съгласен с Матеев. Ние наистина имаме нещо, като "кармично" минало - за съжаление предишния строй бе такъв, че излязохме от него, без да знаем КАК да си защитаваме интереса. Това за мен е напълно безспорен факт, с който съм се сблъсквал на всяка една месторабота, на която съм бил - работниците си защитават интереса, по комунистически маниер: чрез гъзоподаване, чрез залагане на к'р капани на колегите си, чрез подмазване на началниците си и прочие мижитурски изпълнения. На всяка една работа, която съм бил, винаги се е стигало до една и съща ситуация - колегите се оплакват от ..... от всичко: от условията, от заплащането, от отношението, от принудата и т.н. Ала всеки път, когато съм им предлагал, да се съберем, да се организиране и да отправим искания към работодателите си - масово всеки си бие камшика. И защо - защото съответно знаем как е, такива изпълнения, често водят след себе си, до уволнения. И нали - ама аз семейство имам, жена, деца, дядо ми болен, баща ми със заем и т.н., така че ще си трайкам. Аз съм имал случай, да постъпя на работа във фирма, в която по- голямата част от персонала, не бяха вземали половин година заплата - и продължават да бачкат ...... е не, че нещо, ама луда работа. Ние не разбираме, че приказката "кучето скача според тоягата" - важи и за работодателя. И той има шефове - и тези шефове са именно работниците. Ако няма кой да работи, къде ще иде? Толкова е просто, че по- просто не може да бъде - ако заплащането за една работа не удовлетворява работниците и хората отказват да я работят, то собственика няма къде да иде: или ще фалира, или ще повиши заплащането. Това е уникално проста закономерност, която е достатъчно добре осъзната от западния човек, за да се придържат стриктно към нея. Но вместо да си защитаваме интереса, какво правим - приемаме работата и започваме да търсим как да клинчим, как да скатаваме. Ето това поведение и начин на мислене е нещо, което докато не се промени - подобрение няма да има. Бачкал съм професии, за унизително малко пари - ала като съм подписал договора, си спазвам договореното и си върша работата, както трябва, което е и причината, където и да съм бил на работа, да са ме търсили след като я напусна. В случая правилото - с техните камъни по техните глави - не работи в полза нито на едните, нито на другите: визирам в по цялостен мащаб, инак е ясно, че има отделни случаи, когато конкретен индивид получава и бонусчета, за които да си мълчи пред колегите, и това го удовлетворява. Но не става така - шефа нека си бъде, какъвто си иска: в действителност съм бачкал за хора, които ги знам, че са откровени престъпници и трябва да лежат в затвора, а не да ръководят бизнеси, но аз съм джентълмен и като съм се съгласил, че ще работя тази работа, за тези пари, наистина ще я работя, а относно заплащането важи правилото "всяка заповед е предпоследна", защото като докажа, че действително мога да я върша тази работа, по начина и ефективността, която се изиксва от мен да я върша, тогава пристъпвам към исканията: или давай повече пари, или си тръгвам. Поставям директен, недвусмислен и буквален, ултиматум - пък собственика да си решава, но аз от думата си неотстъпвам.

Това отношение - или може би е по- редно да се каже, пазарлък, на нас ни липсва в мисленето. Близо десет години съм бачкал за други хора, сменил съм двуцифрено число фирми и наблюденията ми са такива - работниците не знаят да си защитават интереса. Само в един единствен екип, в който бяхме трима човека плюс един бивш генерал - работихме по строежи - значи казвам ви: така се държахме един за друг, че си получавахме достойно заплащане. Който не ще да плаща - не ни интересува, да се оправя. И работа имахме, даже повече отколкото реално можехме да свършим.

Абсолютно съм съгласен, правилно е и от гледната точка на работодателя. Работници с такава гледна точка обаче не се намират. Ти сам казваш - "после ме търсят". Точно такива са хората, които, заедно с работодателя, могат да издърпат един бизнес нагоре и напред, от което следва и останалото - добра печалба, високи заплати, стабилен доход. Или, ако бизнеса е кьопав, или работодателя некадърен /непочтен/, да го фалират по-скоро, че да не се мъчат всички в продължение на години. Да се почва отново на друго място. Ама де ги таквиз хора? Обикновено най-много врява вдигат точно тези, които най не си вършат работата. Останалите, понеже го виждат това, предпочитат да си затраят, отколкото гласно да подкрепят най-големия мързел с най-голямата уста. Приказката "Крадеца вика - дръжте крадеца" не е случайно измислена.

[apis1964]

Без думи!Нека сегашните работодатели да коментират ,ако не ги е срам.
http://terminal3.bg/trudoliubiviqt-car/

[delta.e]

Така е , но от работодател до работодател има огромна разлика .
От 2001 до 2008 работих и на второ място ,,МАК-мебел ,,Русе .
Шапка свалям на Краси Манолов .
Да е здрав и щастлив .

[zapstojan]

Така е , но от работодател до работодател има огромна разлика .
От 2001 до 2008 работих и на второ място ,,МАК-мебел ,,Русе .
Шапка свалям на Краси Манолов .
Да е здрав и щастлив .

Да бе, ама нищо не казваш за русенки. А!?. А!?.

[delta.e]

Симпатяга !
Магазинът бе във Варна .
О , главната счедоводителка бе едрогърдеста .
На седмица -две ревизия .