Съпоставката м-у работодател и работник от една старна, и глава и ръце от друга, не ми харесва.
Глава и ръце са част от организъм и бих казал че работят в екип.
За цивилизованите държави става. Там наистина има отношения м-у работник и работодател.
В България подобни отношения няма как да има. Имайки предвид браншовите картели, то тук има феодали и роби.
Пропаста м-у тях е непреодолима. И процесите вече са станали необратими.
Когато се влачеха куфарчета с пари беше лесно. Когато се приватизираше общото по задкулисни схеми беше лесно. Когато се източваха банките и нямаше виновни, а парите барабар с лихвите трябваше да се възстановяват от ощетените, пак беше лесно.
Да се принуждават хората да таботят без пари, по картелни споразумения пак е лесно.
Сега нямало работници. Е няма и да ги има.
Хората отдавна са казали по отношение на лакомията: Гъз глава изяжда.
От както нямам гъз /изживяващ се като глава/ върху главата си някакси ми е по леко и живота ми започна да се осмисля.
Като чуя, че на някой не му достигала квалифицираната работна ръка, не само, че не отивам да кандидатствам, а даже и ехиднича.
„Народопсихология” – ако на някого така му е по- удобно.
П.п.Само ми е мъчно, че тия гъзове не затриха собствените си глави, а затриха главите на целия народ ито с поколения напред.