Оплодните сандъчета могат да бъдат всякакви като размер (от кутия за цигари до цял кошер) и да се зареждат с всякакъв брой пчели - от 50-100 бр. до 50 000 бр. Важни са обаче ограничителните условия, както и търсенето на разумен компромис между противоречащи си фактори. Ще се опитам да разясня:

1. Температурен режим на маточника - ако успеете с различни методи да осигурите 34-35 градуса дори и при отрицателни външни температури, броят на пчелите няма никакво значение. В едната крайност стои инкубатора, където бройката на пчелите е сведена до нула. В другата крайност стои цял един кошер, пчелите на който са в състояние да поддържат вярната температура върху маточника дори и при минус 20-30 градуса по Целзий. Оптимума е някъде по средата. Например при дървени нуклеуси са необходими около 500-600 g пчели, а при фибранени са достатъчни дори и само 200 g пчели.

2. Хранене на майката след излюпване - ами тука сам знаеш, че дори и 10-20 пчели са напълно достатъчни, за да изхранват майката. Хайде нека да има и летящи пчели, за да носят прашец и нектар. При това положение минимума е на ниво 100 пчели. В практиката обаче е желателно пчелите да са поне 1000 (100 g), за да има градеж, охрана на входа, вентилация, доставка на вода, прашец и нектар и всякакви други присъщи функции на едно пчелно семейство.

3. Процес на оплождането. Тука майката не се нуждае от пчели, въпреки че с нея понякога излита цяла една свита. След излюпването на майката няма проблеми и с температурния режим, така че и тука отпада нуждата от пчели в нуклеуса.

4. Развиване (разгръщане) на майката след оплождането. Тука майката пак се нуждае от много малко пчели, колкото да я хранят, но има една друга много голяма нужда - достатъчно на брой полирани празни килийки, в които тя да снася яйца, докато се развиват нейните вътрешни яйценосни органи. Ето тука започват разногласията между различните пчелари и/или майкопроизводители. Според някои са достатъчни само 1000-2000 килийки (микронуклеуси), а според други са необходими поне 2 или 3 пълноценни ЛР пити (над 10 000 килийки).

5. Работа на пчеларя по намирането на майката. Колкото е по-голям един нуклеус, толкова по-много време е необходимо за намиране на майката. При майкопроизводителите, работещи с големи нуклеуси, това време е КАТАСТРОФАЛЕН ФАКТОР, водещ до драстично увеличаване на себестойноста на произведените майки.

6. Бягство на пчелните семейства от микронуклеусите. Колкото е по-малък един нуклеус, толкова по-голям е процента на бягствата на пчелите от него, а с това и загуба както на самите пчели, така и на оплодената майка. За да регенерира нуклеуса, пчеларя непрекъснато се нуждае от нови пчели, но набавянето им струва пари и време.

7. Цената на самите пчели в нуклеуса. Ако пчелите са с обем на една пълноценна отводка, то нейната цена при продан е от порядъка на 100 лв. За да е изгодно тази отводка да се ползва за майкопроизводство е редно за 1 сезон от нея да се произведат поне 5 майки, за да се получат същите пари (5х20=100 лв.). Да, ама поради различни причини това е НЕВЪЗМОЖНО.

И тука идва БАЛАНСА НА СМЕТКИТЕ:

1. Голям нуклеус с много пчели води до по-добър температурен режим и по-качествена майка, снесла много яйца преди да бъде уловена за продан, но в същото време води до големи разходи за труд и цена на пчелите, което от своя страна води до ЗАВИШЕНА СЕБЕСТОЙНОСТ. Ако правите майки за себе си, това е препоръката - използвайте колкото се може по-големи нуклеуси (отводки). Най-добре - цели семейства.

2. Много малък нуклеус силно намалява разходите за пчели и за труд, но драстично увеличава разходите за набавяне на нови пчели за следващите партиди (по 30-40% нови пчели на всеки 15 дена). Освен това има съмнения за качеството на пчелните майки - дали наистина са се развили добре, след като са снасяли по-малко от 1 денонощие и са запълнили с яйца всяка една свободна килийка.

А сега за РАЗУМНИЯ КОМПРОМИС:

Тука вече е мое лично мнение на базата на направените до момента експерименти. Пробвал съм финландски 6 рамкови нуклеуси, разделени на 2х3. Тоест всяко едно семейство е на 3 ЛР рамки, но взаимно се топлят едно друго. Резултата - много вложен труд по подръжката на семействата и при ловенето на майките. Освен това за 1 сезон семействата НЕ СЕ ИЗПЛАТИХА - направиха средно по 3 майки, а не по 5. Част от семействата загинаха по време на августовските суши и липсата на прашец (нектар-сироп им давах в изобилие). Като цяло - пълна катастрофа във финансово отношение. По-добре да ги бях продал тези семейства като отводки - щях да получа 2 пъти повече пари.

Другия ми експеримент тази година беше с 500 бр. фибранени микронуклеуси на по 3 рамки с размери 10х10 см и 1 пластмасова чашка с пчели (около 100-150g). Процента на получените майки беше съизмерим с този на големите нуклеуси, но имаше голям процент на бягства на пчели. Тези бягства ме принудиха ежедневно да опосквам всички кошери по пчелините си, като така вероятно нанесох неизвестни по размер щети от недополучен мед например. Като цяло според мене това си беше неудачен експеримент, сметката на който обаче излезе някъде около нулата. Минимален труд, но големи разходи за нови пчели.

Компромисният вариант вероятно е някъде по средата, и догодина ще го пробвам и ще направя точни изчисления на разходите за труд и пчели. Та според мене компромисния вариант е МИНИ НУКЛЕУС (но от фибран заради температурния режим), с размери 1 ЛР рамка (по скоро 3 рамки с размери 1/3 ЛР рамка). Такъв един нуклеус е достатъчно голям, за да сведе до минимум бягствата на пчели, и в същото време е достатъчно малък, за да се зареди с малко пчели и майката да се търси сравнително бързо. Себестойноста на зареждането с пчели ще е около 30 лв. (1 рамка с пило, раделена на 3 х 1/3 + труда) и ако не бягат пчелите, има шанс сметката този път да излезе доста добра (3 майки по 20 лв. = 60 лв.).