В трвтата част на филма Духът на времето се описва едно такова общество, в което няма пари. Но не става ясно кой ще работи, за да се постигнат всичките тези блага. Нали всеки ще иска ДА МЪРЗЕЛУВА. Не става ясно и как ще се разпределят тези блага в условията на дефицит (няма да има достатъчно за всички). Всеки ще иска например яхта или космически кораб, но няма как да построим 6 милиарда яхти и 6 милиарда космически кораби.

И още нещо - дори и да приемем, че едно бъдещо общество ще успее някакси да съществува без пари, то тогава пак ще остане вторият сериозен проблем - ВЛАСТА. Кой ще бъде шеф и кой - подчинен. И тогава пак ще има недоволни и пак ще се оплюва началника, или по-висшите шефове нагоре по йерархията. И пак няма да е виновен самият пост, а ЗАВИСТА и ЗЛОБАТА, че някой друг заема по-висока длъжност (например капитан на космически кораб).

Та днешното общество е конструирано така, че да се справя със ЗАВИСТА, ЗЛОБАТА, МЪРЗЕЛА и една камара други отрицателни черти, присъщи на всеки един човек. И парите са просто един измерител, посредством които се постигат целите на обществото. Ако ги нямаше парите, щеше да има някакъв друг измерител, и пак щяхте да сте недоволлни - например някаква точкова система, като е във ВУЗ-овете, или пък някаква класация или ранглиста (както е при различните видове спорт). И пак тези в дъното на класацията щяха да злобеят срещу тези от челните места, защото собствената самооценка в повечето случаи многократно надвишава реалните качества, знания и опит.

При всички случаи няма как да стане уравниловка по една много проста причина - самите хора не са еднакви, и разликите във възможностите не са 1 или 2 пъти, а хиляди пъти.