За дребния работодател от средната класа е разбираемо, и той е смачкан и притиснат до стената с изисквания от държавата, от ЕС и от "конкурентната пазарна кономика". Иначе кой работодател не би искал работниците му да са добре, да са здрави и доволни, да се стараят на работното си място защото искат да се задържат там, въобще да има дух и желание за работа във фирмата. Някой от тях наистина свързват едвам двата края, на други им върви малко по-добре, но общо взето всички са в една категория - на оцеляващите. Проблема е в стотината човека така наречени олигарси на които беше раздадена държавата и които продължават да управляват. Ако те решат да тръгнат нещата, ще тръгнат, но на тях нкога не им стига.
Пример ще дам от моя роден край Карнобат. Всички знаете че там е завода на Савой клуб начело с небезизвесния олигарх Миньо Стайков с прякор Минко Апаша. Та този човек който преди 89 г. се изхранваше като крадеше посуда по къщите на хората, днес е един от най-богатите хора в България. Точно типичната стория с куфарчетата. Няма да се впускам в подробности, който иска може да се разрови има много информация. Та този господин преди 4-5 години за сватбата на сина си с дъщерята на друг олигарх му подари имение на Хаваите за 7М долара и частен самолет да може да ходи до там. А работнците му и до ден днешен са осигурявани на минималната заплата. Как ви се струва това!? Дали е поради липсата на пари? И реално като се огледа по улиците човек на десетна таратайки се вижда по един лъскав джип за 200-300 бона. Значи пари все пак има, ама май на никой не му се дават.