Цитат Първоначално публикувано от ch.atanasov Виж публикацията
Матеев, винаги те чета с кеф. Сега си мисля, че съм пропуснал с какво си купил първата ябълка.
Няма да повярваш, ако ти кажа - купих я с акъл.

Аз самият още не го вярвам, но по време на студентските си години си мислех "Нима повечето възрастни наистина са глупави, или само се правят на глупави?". Впоследствие намерих отговора на този въпрос, но тогава наистина се шашках.

Та още по времето, когато бях студент, си спечелих репутацията на човек, който може да поправи един повреден компютър (ИМКО-2, Правец 8М) само с поглед. Имаше такава история (чист късмет), при която наистина се случи така, че цялата База за развитие и внедряване ТЕСМА, тъпкана с над 200-300 инженера, остана с отворени уста, когато едно пишлеме им поправи "безнадеждно повредените" компютри само след 5 минути диагностика. Тогава се прочух не само сред преподавателите в института, но и сред интелектуалната инженерна общност в Габрово. Вероятно това е спомогнало за бъдещия ми път в живота.

Още като студент съм работил в завод Мехатроника (най-големия завод за силова електроника на Балканския полуостров), където съм изпълнявал две от най-висококвалифицираните длъжности, за които пак от 200-300 инженера можеха да го правят само 2-3 човека и аз - оживяване на силови симисторни генератори и работа на ЦПУ машината за пробиване на печатни платки (от първите машини с перфоленти, които струваха по 200 000 валутни лева). Работех на 4 часа - вечерта или през нощта, и изкарвах няколко пъти повече пари от баща ми, който цял живот е бил съвестен работник на 3 смени в текстилното производство. Паралелно с това участвах и в колектив за разработки по НИС (Научно-изследователски сектор), в който колектив заместник-ректора беше подбрал 4-те най-добри студента от института (и аз сред тях). Там също съм изкарвал много добри пари от продажба на разработки на промишлените предприятия.

Същия този колектив впоследствие станахме аспиранти (пак печелехме пари) и някъде по това време дойде пазарната икономика, така че без да му мислим се хвърлихме надолу с главата в пазарната икономика и започнахме да се учим да плуваме. И така до ден днешен - продължаваме да се учим, защото плуването в мътни води се оказа тежка задача.

Междувременно по време на приватизацията си купихме същия този завод Мехатроника, в който работиих на 4 часа само допреди 2-3 години. Та ето ви пример, в който работник може да се издигне до ниво шеф, че дори и повече - шеф на шефа (собственик).

Та първата ми ябълка - така като се замисля, не беше 1 ябълка, а цял камион с ябълки, и не съм ги купувал, а ми ги подариха. Просто някои хора повярваха в мене и ми дадоха голям шанс в живота, но за да се случи това си мисля, че и аз съм показал някакви качества, по-добри от останалите колеги в института (2-3 хиляди студента).