ОТНОШЕНИЯ НАЧАЛНИК-РАБОТНИК

[Aranis]

Матеев, признавам, че отдавна не съм се смял така! Много се радвадвам на някой работодател, когато започне да си мисли, че само дава и всички работници трябва да мислят само за него и собствения му бизнес. Очевидно е, че отдавна не си работил на волнонаемния пазар и си загубил някои гледни точки, които формират отношенията работодател-работник. Има една приказка, че няма лоши войници, има лоши генерали! Нека и аз да се впиша с НАРОДОПСИХОЛОГИЯТА на българския работодател:
1. Българският работодател иска наеме някой за 2 лева на часа в същото време да очаква работникът да върши чудеса от храброст. "Ама събирали се по 15-16 часа на ден и се изкарвали прилични пари", казваш ти! Да, но на цената на 14 часа работен ден. Това не са прилични пари! Това е ниско платен къртовски труд, с който да свържеш двата края.
2. "Ако можеш да дойдеш събота и неделя до обяд и през седмицата да оставаш още по 3 часа след работно време, щото има много работа". Като питаш работодателя да даде заповед за извънреден труд, отговорът е "Е каква заповед, то това си е нормално да останеш след работа" - ами не, не е. Наеми си още хора или ми плати тези часове. Аз по какъв начин съм длъжен да ти работя безплатно? Ти работиш за себе си и е нормално да си скъсваш гъза, но с мен имаш договорни отношения.
3. "Аз ще ти плащам 1000 лева, но ще те осигурявам на 300, щото иначе е много скъпо". На мен да не ми е евтино? От алчност вече ще се разпукнат! Ако може нищо да не плащат и да си пълнят душеците, чак е кумично!
4. Отиваш на лекар "Ми Вие сте с прекъснати здравно-осигурителни права". Защо ли? Работодателят не ти е превеждал осигуровките с месеци. Пести пари!
5. Заплата ти пристига със закъснение 2 месеца, но ако ти закъснееш 20 минути следва назидателн тон, как си безотговорен и ще бъдеш уволнен.
6. "Шефе, бе ти ме нае да извършвам работа с обем N, сега извършвам N+3, защото Пешо и Гошо напуснаха, а на тяхно място не наехме нови хора. Дай измислим нещо със заплатата, за знам за какво работя". Това е любимият ми момент! Следва сбръчкани вежди, зачервяване чак до синьо и бесен скандал как си бил супер нагъл, обяснява ти се как ти всъщност не вършиш абсолютно нищо и те държат само заради сините ти очи. Отново следва заплаха за уволнение. И между другото, били в процес на търсене на нови служители - аз да не падам от Марс? Какъв процес, тия хора напуснаха преди една година!
7. Отпуската също много пречи на работодателите. За тях тя трябва да е неплатена, защото работникът в действителност не работи през тези дни! Да де, но като шефа е в отпуск, а аз продам нещо не си прибирам парите в джоба, а ги пускам в неговата каса! и той не работи, но получава да изкарва пари!
8. "Ей, този работеше много добре, но избяга" - всички се чудим защо...

Та, така за НАРОДОПСИХОЛОГИЯТА на българския работодател, Матеев! Българският работодател сам си проваля бизнеса, както ти обичаш да казваш - мозъкът му не осъзнава, че само собствените му решения го провалят, а той не напуска зоната си на комфорт. А сравненията с немския работодател - да речем, са направо кумични. За това ти предлагам и ти да не сравняваш българския работник с немския. Знам, че нито аз ще убедя теб в правотата си, нито ти мен в твоята. И двамата можем да извадим от 100 кладенеца вода по въпроса. Ти като работодател имаш своята гледна точка, ние като работници нашата! Но такива категорични изказвания относно българския работник са меко казано смешни!