При хранене на съвремените пчели с цветен прашец по време на ларвното им развитие в организма им настъпват съществени физиологични промени. Това показва, че цветния прашец, трябва да е с необходимата жизнеспособност и с по-голямо разнообразие за да става това. От тук и извода, че събрания и консервиран от пчелите прашец се използва от възрастните индивиди за храна, а за възпроизводство се използва прясно събран с оплождаща способност. Зрънцата цветен прашец са обвити с несмилаеми целулозни обвивки, ето защо пчелите добавят слюнка за разграждането им. При липсата му в природата пчелите мигрират (роят се) за намиране на нови ареали с цъфтяща растителност. По време на миграцията в пчелното гнездо има неизлюпено пило, което кара част от пчелите да мигрират, а не цялото семейство.
Ентомофилното (насекомното) опрашване често се изразява и с други видове взаимовръзки. За да се посещават цветовете, насекомите трябва да бъдат привличани от нещо. Разбира се, на първо място стои самият прашец, представляващ ценна храна с богатото си съдържание на протеини (16-30%) и захари (0-15%). Пращецът се изяжда още на място от бръмбари или примитивни пеперуди или по индиректен път, както например го използват пчелите и земните пчели за изхранване на ларвите си. Ако за дадено растение прашецът е привличаш елемент, той бива произвеждан в голямо количество. Насекомите, които събират прашец имат специални приспособления – множество власинки или специално устройство на крачетата, наречено „кошничка” при съвременната пчела.
През втората половина на кредата с появата на нектара настъпва бурен разцвет и огромен еволюционен прогрес на покритосеменните растения.
Тази еволюция се е извършвала в тесен контакт с насекомите опрашители, и се е осъществявала на базата на храненето им. Нектара, който е растителен сок изтичащ през нектарниците, разположени на дъното на цвета, станал заедно с прашеца основна храна за съвременните пчели. Именно в цвета те намирали прашец и свободно изстичащ растителен сок. Нектарът обикновенно е в малки количества, така че пчелите са принудени да обходят галям брой цветове.
Взаимовръзката между съвременната медоносна пчела и цъфтящата растителност се е засилвала и е свързана с еволюцията протичаща и при двете страни. Особено големи промени са настъпили по време на промените в климата и появата на различните климатични пояси През втората половина на кредата с появата на нектара настъпва бурен разцвет и огромен еволюционен прогрес на покритосеменните растения. Тази еволюция се е извършвала в тесен контакт с насекомите опрашители, и се е осъществявала на базата на храненето им. Нектара, който е растителен сок изтичащ през нектарниците, разположени на дъното на цвета, станал заедно с прашеца основна храна за съвременните пчели (пчели работнички). Именно в цвета те намирали прашец и свободно изстичащ растителен сок. Тъкмо в появата на нектар се състои огромният еволюционен прогрес, който са направили покритосеменните растения. Ентомофилните цветове, които отделят нектар произвеждат много малко прашец. Продължителната еволюция на своеобразната симбиоза между насекоми и цветя започва
Нектарът обикновенно е в малки количества, така че пчелите са принудени да обходят галям брой цветове. Цъфтежа на растенията обаче е краткотраен процес, който се влияе и от климатичните особеностти на местообитанието им. През този период са възникнали и климатичните зони със своите особености по земното кълбо. Растителния и животински свят са били принудени да се съобразяват с тези зони. Така възниква необходимостта от складиране на прашеца и нектара в част от килийките, а при по продължителната им липса пчелите се принуждавали да мигрират. Миграцията засилила инстинкта им за самосъхранение на вида и спомогнала за изграждане и утвърждаване на семейния начин на живот със сложни взаимоотношения.
След появата на цветните растения настъпили съществени промени в живота на пчелите. Нектара и прашеца станали тяхна основна храна. От единично живеещи индивиди те се обособили в едно семейство със сложни взаимоотношения. В процеса на еволюцията на цветните растения и пчелите се оформя взаимно корелиращата двойка „пчели – цвят”. Тъкмо в появата на нектар се състои огромният еволюционен прогрес, който са направили покритосеменните растения. Ентомофилните цветове, които отделят нектар произвеждат много малко прашец.Цъвтежа на растенията обаче е краткотраен процес и след прекратяването му съвременните пчели са принудени да търсят нови и нови растения. Така се е породила миграцията (роенето) сред съвременните пчели. Която се е подчинявала на инстинкта за самосъхранение и възпроизводство и се определяла от различни причини; липса на храна. промени в температурата. необходимост на възпроизвеждането. Ежегодното мигриране на пчелите от едно местообитание на друго създало условията на семейното общуване и изграждане на съвременото пчелно семейство.
позната, като пчелта apis mellifera, или пчела работничка. Това е
Хранейки се с цветен прашец в съвременните пчели настъпили съществени морфологични промени отличавайки ги от дотогава живеещите пчели. Така например насоновата, глътачната и восъчната жлези, петите на задните им крачета се приспособили да пренасят цветния прашец и извличат восъчните пластинки. Посещавайки цветовете във власинките им се натрупва статично електричество, което спомага за полепване на прашеца по тялото им, от където те го събират в кошничките на задните си крачета. Като женски индивиди те живеели няколко години, но не можели да се възпроизвеждат. Първоначално изграждали восъчни пити в които пчелните майки снасяли яйцата, а съвременните пчели следвайкимайчиния си инстинкт участвали в отглеждането на младото поколение. Те се хранели с цветен прашец, пренасяли и хранели с него и ларвите. Така започнало да се излюпват само съвременни пчели, които се хранят с цветен прашец и растителен сок.