Да ви кажа за резултатите от един интересен експеримент:

Както знаете, аз отдавна слагам във всяка една моя рамка по една RFID лепенка, скрита между горните две летвички. Доскоро слагах UHF лепеники, защото основното им предназначение беше против кражба. Тези лепенки обаче могат да се четат само със специален скъпоструващ четец. Тъй като в момента вече напредва развитието ми на ПЧЕЛАРСКАТА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА, възникна необходимоста да титкам с GSM не само корпуси, но и всяка една рамка. Това ме накара да си преосмисля концепцията и да сменя UHF лепенките с HF такива, защото те са съвместими със NFC стандарта и могат да бъдат програмирани/прочетени със стандартен GSM, имащ NFC датчик.

Най-големия проблем с тези лепенки се оказа не това дали са UHF или HF, а факта, че при дълъг престой в кошера в силно влажна и кисела среда влагата успява да се добере до интегралните схеми. Нещо повече - когато сложа рамки в парната восъкотопилка, парата под налягане също достига до RFID лепенката, и дори променя нейния цвят (от прозрачна става снежно бяла). Всичкото това ме уплаши и най-накрая реших да направя това, което трябваше да го направя още преди 2 години - да изследвам тези RFID лепенки доколко са издръжливи на влага, температура, киселинна среда и т.н.

Какви тестове направих:
1. Престой 24 часа във вода на стайна температура
2. Престой 24 часа във фризера вътре в замръзнала бучка лед
3. Престой 1 час в концентрирана лимонена киселина с PH 0
4. Престой 1 час във вряща вода
5. Брулене с вода под налягане на водоструйката
6. Брулене с пара под налягане на пароструйката

Каквото и да правех, резултата винаги си оставаше един и същи - RFID лепенката продължава да си работи БЕЗПРОБЛЕМНО.

Работи си след третирането, работи си дори и по време на третирането, когато е под вода или под киселина. Титкам я през стените на чашата и през слой от около 1-2 сантиметра лед, вода или киселина. Дотолкова се вманиачихме с колегата, с когото правихме експериментите, щото вече целенасочено започнахме да търсим начин как да повредим поне една интегрална схема. Ха-ха .... повредихме една, ама защото я пъхнахме в мкровълновата печка без вода в съда, и така буквално я изпарихме за секунди (имаше много пукотевица и огнени искри). В обикновенната фурна обаче не можахме да я повредим. Вярно e, че PVC-то започна да се сбръчква и прекратихме експеримента преждевременно, но представете си какво беше учудването ни, когато сбръчканата и намачкана лепенка пак си се изтитка нормално така, както и всички други.

Тези изследвания бяха много важни и благодарение на тях аз окончателно се убедих, че НАДЕЖДНОСТТА и ОТКАЗОУСТОЙЧИВОСТТА на бъдещата информационна система ще е МНОГО ВИСОКА.