ВАРОАТОЗА

[scutellator]

Може да си го знаеш, но има много неща за които не си се сетил. Например:
Ако ниските дози помагаха на вароатозиния акар за изграждане на резистентност, то всеки препарат щеше да е ефективен САМО ЕДИН ЕДИНСТВЕН ПЪТ. Ако химическите му остатъци са достатъчни да влияе на пчелите по негативен начин (в случая имунната система и нарушена обмяна на веществата), то какво остава за акара, за когото всъщност е предназначен.
Това че поради размножителните навици на вароа, всеки акар е приблизително 99,9% копие на майка си ( женския и мъжкия акар се развиват от оподено и неоплодено яйце, снесени от майката, и впоследствие се оплождат помежду си). Трудно резистентнотта би могла да прогресира вследствие на секс (обмяна на гени в популацията).
И трето че недъгът, благодарение на който даден акар оцелява в пестицидна среда, всъщност го прави по-неефективен в размножаването си. Тъкмо си мислиш че вече пчелите започват да се справят сами с акарите, пък то се оказва че си отглеждаш резистентни акари.


Отнсоно изграждането на резистентност към антибиотиците.... Много антибиотици просто подтискат размножаването на бактерите, не ги убиват. Дали ще бъдат избити ВСИЧКИТЕ болестотвотни бактерии или част от тях по време на курса на лечение, няма голямо отношение към изграждането на резистентност. По-често резистентността на дадена колония бактерии се дължи на плазмид (свободно циркулиращ фрагмент ДНК), който са получили от друг ВИД бактерия, а никой антибиотик не може да изтреби абсолютно всички бактерии (най-малкото ще останат тези които не е предназначен да убива). Затова има правило антибиотиците, които се използват за лечение при хора и (още или вече) нямат заместител, да НЕ се използват за ветеринарни нужди. Всеки антибиотик е своеобразно оръжие което може да произведе само един единствен изтрел.
Например не отдавна беше открито, че единия от щамовете Ам.Г в САЩ резистентен към окситетрациклин я е придобил вследствие на плазмид произхождащ от .... млечнокисела бактерия срещаща се в пушената риба.

а именно това, че рано или късно сами ще си създадем вредител, с който няма да можем да се справим. Няма значение дали това ще е акар или бръмбар или бактерия или вирус. Появата на такъв свръхрезистентен и неунищожим вид за нула време ще залее цялата планета и ние ще сме безпомощни да противодействуваме на нанесените щети. Това може да е нелечима болест (епидемия) или някакво бръмбарче, което ще изяде световните гори

Наскоро по вестниците писаха за някакъв царевичен бръмбар в САЩ, успял да преодолее пестицида със ЧЕТИРИ механизма на атака, който бил изпозлван за третиране на посевите. И почти успяли да го изтребят, но по някое време се завърнал и сега вече нищо не може да го спре (компаниите още работят върху новите сортове царевица, които да са устойчиви на новите по-силни пестициди за контрол на бръмбара)


Ако има нещо съществено което да съм пропуснал, който иска може да си го прочете тук: