РАЗВЪЖДАНЕ И СЕЛЕКЦИЯ / BEE BREEDING

[FVCVS CAESAR]

От време на време е необходимо добавянето на "нов" генетичен материал (след като е преминал отсяване).

Благодаря за корекцията. Мисля че това се опитах да кажа и аз, но може би не подбрах правилните думички. wink;
Не съм специалист в тази област и затова предварително се извинявам, ако по-долу пак използвам некоректни термини или ако напиша някоя откровена глупост. Надявам се да бъда своевременно коригиран, ако това се случи.

В различните периоди от време "миксът" е раличен (заради непълната дифузия) и би могло да се каже че сперматозоидите от раличните търтеи излизат на "партиди" или "серии".

Това сигурно означава, че при една и съща майка в поведението и в качествата на семейството е нормално да има известни колебания през годините?

Щом си преценил че някои семейства не стават "за нищо", дори и те да са от "правилната" раса , то не би ги оставил за разплод нали? (това трябва да се отнася и за бащината, така както се отнася за майчината линия)

Това безспорно се отразява в някаква степен и върху подбора на търтеите. По-качествени майки би трябвало да означава и по-качествени търтеи, доколкото те са синове само на майките си, но имах предвид, че доста пчелари като че ли обръщат по-малко и дори никакво внимание на отглеждането на търтеи. Търтеите биват или унищожвани поголовно чрез изрязване на пилото, без оглед на раса и “религия” или са оставяни да бъдат безконтролно отглеждани, пак без оглед на раса и качества на семействата, вместо да се отглеждат само търтеи от добри майки.
В тази връзка ме човърка следният въпрос: Доколко правилна може да бъде преценката за наследствените качествата на търтеите, ако я правим въз основа на качествата, които притежават семействата, в които те са отгледани? Имам предвид, че качествата на техните полусестри трябва в някаква степен да са повлияни от качествата на бащите им, докато търтеите носят само гените на майките си. А това не е ли в някаква степен подвеждащо?
Та въпросът ми, формулиран по друг начин, е: Как на практика средностатистическият пчелар може да е напълно сигурен кои търтеи са добри и кои не?

Решението е инструментално оплождане. И после много стриктен подбор и отбор.

Един приятел преди години беше решил да премине към инструментално оплождане, но впоследствие се отказа, защото прецени, че по този начин се пречи на естествения подбор при търтеите, т. е. губел се принципът “Най-бързият печели”. В каква степен обаче бързината на търтеите е показател за комплекса от качества, които търсим в създаденото от него и майката поколение?
Иначе, жалко, че той се отказа, защото не можа да сподели личния си опит, който така и не натрупа.
А някой тук практикува ли го това и ако да, какви са му впечатленията?
Не че си падам по такива извращения, но просто ми е интересно.:D