.....През първите две десетилетия на м.в. М.Вачков е най-активният популярен автор, преводач и издател на пчеларска литература. За повишаване на културата на пчеларите превежда, допълва и издава ръководството на Т. Цеселски "Ползата от пчелите". Издава поредица "Пчеларска библиотека", от която излизат 12 книжки, които се ползват с голям успех. През 1911 г. отпечатва книгата "Ново пчеларство", преведена и издадена и в Турция. С публикации по пчеларска тематика М.Вачков участвува в чуждестранни селскостопански издания.

Публицистичната дейност на М.Вачков по проблемите на пчеларството за своето време има изключително голяма стойност и съдействува за неговата широка известност. Гани Дачев , негов съвременник, пчеларски деец от национален мащаб, отбелязва :"…Книжките на Гертова и Марка К.Вачкова се явиха тъкмо навреме и опияниха и свестиха много пчелари и учители в новото пчеларство."

Приносът на М.Вачков за модернизиране на българското пчеларство и неговото организиране е свързан и с участието му в пряко обучение на пчеларите. Получил признание като добър теоретик и практик по искане на пчеларските дружества бива многократно командирован от Министерството на земеделието като лектор на пчеларски курсове из цялата страна. За времето от 1902 до 1908 г. той ръководи повече от 40 такива курсове.

Марко Вачков взема участие в уреждането на пчеларски изложби в страната -София, Велико Търново, Севлиево, Пловдив и извън границите- Москва, Киев, Лиеж, Милано, Сент Луи, Виена, Белград, Лондон и др. Неговите експонати в тези изложби донасят 18 дипломи и медали.

Той е сред най-активните радетели за развитие на връзките с чуждестранните пчелари. Името му е сред създателите на Всеславянския пчеларски съвет. С присъщия си идеализъм и оптимизъм той ревностно пропагандира успехите на българските пчелари на редица международни конгреси и изложби.На Първия конгрес на пчеларите от славянските страни в София през 1910 г. е зам.председател на бюрото. На Втория конгрес в Белград /1911г/ от името на българските пчелари изнася реферат за българския законопроект за пчеларството.На Третия конгрес в Москва /1912 г./ говори на тема "Пчеларството и обществото".М.Вачков кореспондира с много изтъкнати пчеларски дейци и учени от други страни, а чрез статиите си редовно информира обществеността за състоянието на пчеларството в чужбина.

Още като курсист в Образцов чифлик /1896г./ М.Вачков горещо прегръща идеите на кооперативното дело.През 1909 г. по негова инициатива в Сухиндол се поставят основите на първата на Балканите лозаро-винарска кооперация "Гъмза"

По идея на М.Вачков, през 1915 г., 13 души поставят началото на пчеларска кооперация, негово е авторството на приетия устав. Започналата наскоро след това Първа световна война задържа развитието на кооперацията. Едва през 1920 г. се възстановява отново пчеларската кооперация "Нектар".Опитът и авторитетът на Марко Вачков като утвърден кооперативен деец съдействат за успехите на кооперацията. Той пише програмната статия "Пчеларската кооперация "Нектар", нейните цели, средства и устройство", поместена в три броя на сп."Пчела". Дълги години М.Вачков е член на УС на кооперацията. Като израз на признание, още приживе тържествено е провъзгласен за почетен член и почетен председател на централа "Нектар".

Близо четири десетилетия от своя живот М.Вачков посвети всеотдейно на българското пчеларство.

Днес, 65 год. след неговата смърт, съвременно звучат възгледите му както за пчеларството като дейност, така и за пчеларското движение. Марко Вачков ратуваше за идеята пчеларството да се развива в съответствие с най-новите постижения на науката и практиката, а пчеларските редици да се укрепват чрез създаване на здрава пчеларска организация и действени пчеларски кооперации.

Приживе Марко Вачков се ползва с огромен авторитет и завидна популярност.Във всички негови начинания и действия доминира високо ерудираният общественик, загрижен за общия успех.Той никога не поставя себе си в центъра на събитията и не пропуска да посочи приноса на другите. Такъв остава в спомените на съвременниците, с това ще го запомнят и слледовниците.

М.Вачков умира на 25 май 1936 г. в Сухиндол. Освен огромното дело, той оставя и едно невероятно завещание, каквото само той може да сътвори, при това цели 25 години преди смъртта си.

Завещанието съдържа предсмъртно писмо, озаглавено "Моят живот" и три заявления,с които покойният оставя сумата 50 000 лв. от "Посмъртния фонд" и 3000 лв.- застраховка от чиновническото застрахователно дружество, на училищата и читалището. Волята му е да се образуват следните фондове: Фонд "Марко и Виша Вачкови" за бедни деца при училищата, "Издателски фонд" при читалището, Фонд "Музика", Фонд "Боян М.Вачков" с цел, определена от учителството.

http://suhindol.dir.bg/_wm/library/i...639913f50cda9d