Вчера на 29.03.2014 г. се проведе Годишното отчетно изборно събрание на Съюз на Българските Пчелари с председател Мишо Михайлов. Аз присъствувах на събранието като делегат на Габровска област. Накратко какво се случи:
В уреченото време дойдоха само 36 делегата от 100 възможни, в резултат на което събранието се отложи с 1 час. След това събранието започна с общо 41 делегата, от които 4 бяхме нашата група (2 от Габрово и 2 от Ловеч). Имаше и физически лица - делегати на самите себе си. Областни или общински делегати бяха не повече от 20-25. Започна се с изчитане на отчетния доклад от Мишо Михайлов, за който отидоха около 40 минути. В доклада се разказваше за една камара достижения на кого ли не от цяла България. Всъщност описа се всяко едно събитие, което се е случвало в България по областите и общините, като намека беше, че това всъщност са заслуги на СБП. Особенно внимание се отдели и на протеста в София - абе всичко, което се случва в България явно е по причина и със заслугите на СБП. Аз лично очаквах доклад какво е направил управителния съвет, но за това беше казано много малко. След това се изчете и доклада на контролно-ревизионната комисия, в който доклад се потвърди, че всичко казано в предишния доклад е истина и е направено съгласно законите на страната.
След това се започнаха обсъжданията, като се дадоха само по 3 минути на човек. В началото никой не искаше да се изказва и затова аз се изказах буквално втори. Идеята ми беше да се изкажа последен, за да се чуе и запомни точно моята реч. Започнах пламенно да разказвам какви грешки е допуснал Мишо и как от 28 цели в устава той е работил само по 5-6 от тях. Обвиних го че не се е справил и не е работил по най-важната цел, за която е бил създаден - обединението на всички пчелари. Тъкмо ми потръгна думата и настана време да кажа най-важното, и ме прекъснаха, че са ми изтекли трите минути. За последно зададох въпрос - "Господа, интересно ли ви е това, което го казвам, или наистина искате да прекъсна и да седна?". ПЪЛНО МЪЛЧАНИЕ !!!!!
Седнах и след мене започнаха да се изказват и други хора с хиляди дреболии кой къде го боли или сърби. Пълна идиотщина. Настана една говорилня за всякакви дреболии и глупости, от които не запомних абсолютно нищо. Навих колегата от Ловеч да ми предостъпи неговите си 3 минути и станах още веднъж, за да си допрочета обвиненията, които бях написал на един лист. Този път ги прочетох набързо, и всяко едно от тях беше достатъчно само по себе си да убие Мишо и да го свали от власт. Непрозрачност, сайта не се обновява вече 2 години, задкулисни договорки с вождовете, за това че е загубил най-ценните си кадри от типа на Димитър Бонев, Илия Цонев, Симеон Тодоров, Григоров от Габрово и т.н. Обвиних го че противозаконно отказва да ми предостави ПУБЛИЧНА ИНФОРМАЦИЯ, свързана с броя на реалните му членове. Обвиних го, че не се е потрудил асоциацията да получи пари по програмата за клъстерите, по която програма стотици асоциации в България получиха по 300 000 лева. Обвиних го за какво ли не - всичкото това на бързи обороти и пак ми изтече 3-минутното време.
След това мое изказване имаше едно-две в защита на Мишо, включая и на някакъв ветеринарен лекар-комплексар от София, от изказването на който само си спомням, че човека нещо не наред със сивото мозъчно вещество и с първите 7 години от възпитанието си. Имаше и още една партида от безсмислени изказвания за глупости и дреболии и дотам. В хаоса от изказвания се загуби всяка една теза или мисъл, изказана от мене или от който и да било друг.
След това имаше почивка, в която Мишо Михайлов закупи по един предизборен сандвич с кюфте и кебапче за всеки един делегат. Аз също получих безплатен сандвич и си го изядох. След това влязохме вътре за гласуване, и Мишо Михайлов беше ПРЕИЗБРАН С ПЪЛНО МНОЗИНСТВО. След това той изчете имената на 15 човека за следващия управителен съвет и всичките също бяха избрани с ПЪЛНО МНОЗИНСТВО. Пак повтарям - бяха избрани 15 имена, без повечето от присъствуващите да си имат ни най-малка представа кого избират. Чак след избора Мишо ги накара да станат, за да видим кого сме избрали. Ха-ха..... С изключение на 3-4 по-активни човека имах чувството, че съм попаднал на грешното място - в някаква кошара с овце, които бездушно биха гласували с пълно мнозинство дори и за собствения си разстрел.