"а роевете им намерих цаката с 10 литрова бутилка от минерална вода"
Ще бъда благодарен на 100-qnov ако сподели с нас опита си с 10 литровата бутилка.
"а роевете им намерих цаката с 10 литрова бутилка от минерална вода"
Ще бъда благодарен на 100-qnov ако сподели с нас опита си с 10 литровата бутилка.
Тръвни гледах в магазина - 15 - 20 лева. Струва ли си да се мъчиш, по добре си купи от майстор, а направи в това време нещо, дето няма кой да го свърши вместо тебе.
На всеки сложен въпрос има лесен и разбираем за всички грешен отговор
"Погледнато формално, всичко е нормално, погледнато нормално, всичко е формално" - Радой Ралин
Тръвните си ги плета сам. Фасулска работа е стига да има кой да ти покаже.А в момента имам 4 броя заселени но оня ден ги местих и ми се видяха леки тоест с малко медови запаси,та някъкви идеи за допълване на запасите.Тръвните са поставени в кошери.имам няколко идеи но ще ми е интересно да чуя нещо по различно .
Няма да чуеш нещо различно от това което си намислил .Щом си ги сложил в сандъци ,можеш да сложиш пити с мед/ дори и незапечатан/ .Ако нямаш ,напълни една торбичка /2–3 кг / с мед ,надупчи я ,сложи я в сандъка до тръвната и при всяко затопляне те ще си вземат меда.Свърши ли– нова.Дори си мисля че вече си го направил.
И как става заселването освен с рояк ?
Не ща, еуропейски кранти ! Българка искам, Българка "сянка нележана”, „трева некосена”, „два бистри кладенци и вода ненапита" Връмугу
Аз нямам никаква идея как се използва тръвната, но един възрастен пчелар, с който си приказваме от време на време ми разказа една интересна история. Става въпрос за пра дядото на моята жена. Този човек за времето си е бил крупен пчелар, имал е около 50 тръвни по спомени на този човек, как се е справял сам с тях, какво е било никой от родата на жена ми не може да каже. Никой не е проявил интерес към неговата работа, и не го е наследил. Единствено има останали 10- на тръвни. Най- интересното от цялата история, е че човека е практикувал подвижно пчеларство. Този възрастен човек, с когото си говоря ми разказа, че дядото ги е товарил тези тръвни на конски керван , и рано на пролет ги е карал някъде в карловските села в южна България. А когато започвала пашата тук в северния балкан , ги е връщал обратно. Но как е ставало всичко това, как ги е затварял, не са ли жилели конете, колко време е прехвърлял балкана, цялото това тръскане по самарите на конете, какво е било що е било никой не може да каже за съжаление. Вероятно човека е разбирал от пчели и е жалко, че не е намерил наследник. Всичко това се е случвало 40- те години на миналия век.
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))