Подписвам декларация на Гугъла, че съм съгласен да ползва личните ми данни. Той щял да ги ползва в мой интерес.
Повреди ми се пежото. Търся части в гугъла, а той ми дава линкове за ловене на рояци. Нямах голяма полза от това.
Получавам телеграфен запис срещу извършена услуга. Записа е изпратен на три имена и адрес /не е указано ЕГН и др,/.
Пощаджийката /с основно образование/ ми разпечатва касова бележка където трябва да си напиша с химикал: трите имена, пост. адрес, ЕГН, номер на лична карта, от кого и кога е издадена и отдолу подпис. Цялата тази работа в-у термохартия / след няколко месеца черното изчезва и остава само химикала./ Излиза че аз съм се подписал на празен лист и цялата работа – в мой интерес.
Каква е тази българска пазарна икономика, та всеки се е загрижил за моя интерес и никой не се грижи за собствения си интерес. Нали пазарната икономика се изгражда на взаимни интереси. Те таа работа не ми е ясна. /ей ти кога порасна?/
Когато продам един буркан мед на някого, нито аз се интересувам от личните му данни, нито той от моите. Давам му меда, вземам парите и АРИВИДЕРЧИ.
Понеже меда ми е истински, същия този човек пак идва, но води приятели и съседи. Интересно - техните лични данни също не ме интересуват. КЪДЕ ЛИ ГРЕША???
Никъде не грешиш, и си напълно прав, но само когато описваш такива идилични картини. А сега ми кажи какво би направил, ако:
1. Някой дойде пред сергията ти и започне да крещи, че си глупак и простак, а медът ти е фалшифициран боклук .....
2. Някой дойде пред сергията с кирка, и започне да троши бурканите с мед .......
3. Накой дойде зад сергията, и започне да изнасилва жена ти ........
Да продължавам ли? Ще продължаваш ли да си радетел на анонимноста, или ще искаш да знаеш кой е този, за да предприемеш някакви действия (помиряващи, съдебни или отмъщаващи).
Ако живеехме в ИДЕАЛЕН СВЯТ, наистина няма проблеми всички да сме анонимни, и всички да раздаваме любов и уважение помежду си. За съжаление обаче НАШИЯТ СВЯТ Е РЕАЛЕН, форумът - също. И в този реален свят има ВСЯКАКВА ИЗМЕТ, срещу която трябва да се води някаква форма на борба, ако останалите свестни хора (които са мнозинство) искат наистина да си живеят живота мирно, тихо и с любов един към друг.
Според мене е крайно време да порастнете, и да разберете, че в съвременното общество всяко едно ограничаване на личната свобода или принуждаване за излизане от анонимност е свързано именно с голямото количество ЗАКОНОНАРУШИТЕЛИ и други ПРЕСТЪПНИТЕ СУБЕКТИ, които не желаят да спазват общоприетите норми за поведение. Те трябва да се контролират и ограничават в техните антиобществени прояви, и една от най-меките форми за това е ИЗЛИЗАНЕ ОТ АНОНИМНОСТ на всеки един член на обществото.
Ако не го разбирате, ще ви дам един пример:
Как според вас можем да ограничим терористичните прояви с отвличания на самолети и последиците от това - катастрофи, блъскане в сгради с много хора, заложници, изнудвания и т.н.?
Отговор 1: Спираме да използваме самолети и се връщаме на кораби и леки коли. Ако започнат да отвличат и тях, връщаме се на коне и каруци.
Отговор 2: Ограничаваме личната свобода НА ВСИЧКИ ПЪТНИЦИ. Караме ги да излязат от анонимност, проверяваме им документите, багажа и дори при съмнение ги събличаме голи и ги гледаме на ренген. Забраняваме им да носят със себе си пушки, пистолети, взривоопасни вещества и дори джобни ножчета.
Това със самолетите е същото като 1 000 000 други аспекта от нашия живот, при които всички търпим някакви ограничения в името на това да живеем колкото се може по-мирно и по-спокойно без войни, без терористични актове, без убийства, без кражби и дори без дребни хулиганства.
Ако горната случка със самолетите я бяхме поставили на обществено обсъждане преди 20 години, щеше да бъде критикувана от над 99% от всички пътници, но след 11 септември всички си седнаха на гъза и осъзнаха, че строгия контрол по летищата НАИСТИНА Е НЕОБХОДИМ.
Радвам се, че най-после започна да мислиш по въпроса. Това е похвално. Да, ама на следващото изнасилване ще осъзнаеш, че табелата не помага. И пак ще се наложи да мислиш. И ще въведеш някакви по строги мерки, и така няколко пъти подред докато най-после не измислиш наистина работещ метод.
Сега осъзнаваш ли най-важното от цялата тази история? Ще ти го синтезирам, за да не ти се налага да мислиш:
Ако сложиш около сергията си 10 метрова бетонна ограда с 4 картечни гнезда по ъглите, най-вероятно никой няма да успее да изнасили жена ти, но в същото време и никой няма да дойде да си купи мед.
Другата крайност е да накараш жена си да идва чисто гола на сергията и услужливо да се разчеква и надупва на всеки един клиент. Така със сигурност ще реализираш огромни продажби.
Тебе обаче не те устройват тези две крайности. Иска ти се нещо междинно, при което някакси да ограничиш свободата на своите клиенти, налагайки им някакви ограничения (на всички без изключение), като в същото време да загубиш колкото се може по-малко от тях (тези с голям ....... ). И понеже не знаеш как да го постигнеш, започваш по метода проба-грешка да търсиш нивото на ограничения, което ДА Е ПОНОСИМО ЗА ВСИЧКИ и в същото време да изгони от сергията колкото се може повече от тези с голям ........
Ще ти се наложи последователно да въвеждаш все по-строги и по-строги мерки, предотвратяващи изнасилването на жена ти, като в същото време ще търсиш някакъв компромисен вариант, при който да загубиш колкото се може по-малко клиенти.
Сега предполагам се усещаш, че и аз търся накакъв работещ междинен вариант между двете крайности - картечните гнезда по ъглите или чисто гол, разчекнат и надупен.
В момента има 2 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 2 гост (и))