Пергата е продукт, който се произвежда от пчелите. Те събират цветен прашец в килийките. Трамбоват го. Обогатяват го със секрети от своите жлези и в килийките се извършва млечно кисела ферментация. Пчелите покриват пергата с мед и тя се запазва за използване и през зимата.
Пергата е продукт много богат на белтъчини, на незаменими амино и мастни киселини, на въглехидрати, на витамини и други биологически активни вещества. Тя влияе изключително добре на човешкия организъм. Повишава имунно биологичните му свойства, подобрява адаптационните способности и намалява умората. Тези и много други качества на пергата дават основание на много учени да твърдят, че пергата ще помогне да се изкоренят някои заболявания при човека. Пергата се използва при лекуването на колит, хроничен запек, хепатит, хронично възпаление на простата, импотентност и в комплексната терапия, на сърдечно съдовите болести. През последните години интересът към пергата е силно повишен, тъй като тя има редица преимущества пред цветния прашец.
Те са следните:
1.Пергата е микробиологически стерилна. От нея са изолирани само няколко вида дрожди, а в цветния прашец са изолирани 148 вида.
2.В пергата няма микотоксини (това са отровни продукти от гъбички, които много бързо се развиват във влажния прашец).
3.Спектърът на въздействие на пергата е много по-широк поради по-богатия набор от вещества и максимално запазване на биологично активната й част.
4.Пергата се запазва много по-дълго в сравнение с прашеца. Според Рукс (1986) в сухо и прохладно място пергата запазва свойствата си до 17 години, а не 1 година както е при цветния прашец, който още на стадия консервация и сушене губи много биологично активни вещества.
5.При добиването на перга пчеларят използва по-малко труд в сравнение с добиването на прашеца. Това определя и по-ниската себестойност и по-голямата достъпност до масовия потребител.
Добиване
Технологията за добива на пергата включва следното: Питите с перга се отделят в началото на главния медосбор, когато количеството й в пчелното гнездо е максимално. Вторият, благоприятен период за отделяне на питите с перга е есента при зазимяването на пчелите. При отглежданите в два корпуса пчелни семейства се вземат питите с перга от долният корпус, където те са най-много. На тяхно място се поставят пити с пило от горния корпус. На освободените места в горния корпус се поставят изградени пити от склада или пити с восъчни основи. При вземане на пити с перга, в кошера се оставят по 2-3 пити, съдържащи не по-малко от 1,7 кг перга. Останалите пити с перга се изваждат. Пити, в които има не по-малко от 0,5-0,7 кг перга (по една-две на пчелно семейство) се оставят в склада за ползване през пролетта, а останалите се преработват за добив на перга.
Питите за добив на перга трябва преди всичко да се освободят от меда и след това да се подсушат с помощта на пчелите. За тази цел те се поставят по 9-10 пити в корпус, а самите корпуси се поставят извън пчелина. Там те се нападат и почистват от пчелите. В случай, че на по-малко от 3 км от пчелина има друг пчелин, то питите с пергата се поставят в силни пчелни семейства зад преградната дъска. Това очистване на питите с перга от меда трябва да се извършва веднага след центрофугирането на меда и отделянето на питите с перга. Не трябва да се закъснява. Очистените от меда пити с перга се запазват до настъпването на постоянно застудяване.
Извличане на пергата
Пергата се извлича от питите по различни начини. Когато восъкът на питите е жълт могат да се нарежат на ленти, да се залеят с мед и да се използват за хранене. В този случай пергата е заедно с восъка на питата и тази операция може да се върши още преди почистването на меда в питите от пчелите.
В случай, че искаме да запазим восъка на питата с перга, то може с помощта на пинсета или игла за препариране, ръчно да се изважда пергата от всяка килийка. Този способ е много трудоемък и поради това на практика той почти не се използва. По често се използва разрязване на питата на ленти и с помощта на върха на ножа или с пинсетата отстрани на килийките да се събаря стълбчето от перга. В този случай питите се обновяват.
За добиване на големи количества от перга е разработена система от машини и технология, която позволява напълно да се механизира извличането на пергата от питите. В основата на тази система, по данни на руски издания, са включени четири основни операции.
1.Подготвените пити с перга се изсушават при 40°С в продължение на 8-10 часа. По този начин се отделя влагата до 14-15%. За ускоряване на изсушаването, повърхностния слой на пергата, който е напоен с мед, затруднява изсушаването, се надрасква или пробива. При вакуумно изсушаване за 5-7 часа при 40°С влажността на пергата в питите може да се намали до 10%. Пергата при това става по-твърда, и при стриване по-малко се разрушава, което рязко намалява загубите.
2.Подсушените пити с перга се охлаждат до минус 1°С и се раздробяват на пито дробилки, като се пропускат между валове с разстояние 4,9 (5,0) мм, което дава възможност за пълното разрушаване и отделяне на топчетата с перга.
3.Раздробените пити се пресяват на машина за очистване на семена, при скорост на потока на въздуха 7,5-8 м/с, като се използва сито с гъстота 2,6 мм. В резултат на това восъчните частици се отделят от пергата.
4.Получената перга се дезинфекцира с гама лъчи или със смес от газове от окиси на етилен и метил бромид.
Органолептични и физикохимични показатели
По органолептични и физикохимични показатели пергата трябва да има механически примеси не повече от 0,1%, водно съдържание не повече от 15%, восък не повече от 5%, pH на 2% воден разтвор на продукта не по-малко от 3,7, окисляемост не повече от 20,0%, флавоноидни съединения не по-малко от 2,5%.
Съхранение
Пергата се разфасова в стъклени буркани, в полиетиленови пакети, пластмасови шишета и др. Съхранява се в чисти сухи помещения без допълнителни миризми, при температура от 0 до 15°С и относителна влажност на въздуха не повече от 75%. Помещението трябва да е защитено от проникването на мухи, оси, пчели и мравки. Гарантиран срок за съхранение на пергата е 12 месеца от деня на разфасоването.
Източник: Пчеларски Вестник
