Вярвате ли в свръхестественото, паранормалните явления или чудодейните излекувания?

Отварям поредната странна и интересна тема, в която можем да споделяме неща и събития, които се считат за ненормални или невъзможни от позицията на съвременната наука. Да, ама понякога те се случват, напук на физическите закони или на научните разбирания за това как е устроен света.

Предполагам че всеки ще може да разкаже по някакъв случай, който се е случил лично с него, и който няма разумно обяснение от гледна точка на съвременната наука или технологии. Аз също ще разкажа това онова, което според мене е невероятно, но е факт, че се е случило.

Първо ще разкажа за най-близкото във времето събитие, което е почти невероятно, но е факт че се получи. Няма да повярвате ......

Преди около 3 седмици в една от темите за световните конспирации някой публикува книгата на Ян ван Хелсинг "Не пипай тази книга!". Заинтересувах се от нея и започнах да я чета. Книгата е над 500 страници и ми отне почти 2 дена, докато я прочета цялата. В нея се разказват много интересни неща за произхода на живота на земята, за извънземните, за това кой е създал Homo Sapiens, за илюминатите, световното господство и за какво ли не още. Интересен е стила на автора. От една страна приказва всякакви небивалици, но от друга страна за всяко едно свое твърдение той привежда доказателства, които могат да бъдат проверени. Дори и нещо повече - автора лично е обикалял по света и е посетил хиляди места, за да се запознае лично с една или друга невероятна археологическа находка или доказателство за неговите безумни идеи. Четейки книгата, човек няма как да не си зададе въпроса: "Ами ако всичко това е истина?".

За който му е интересно, още веднъж давам линк към тази книга: Прикачен файл 5280

Та някъде из дебрите на тази книга аз попаднах на следното твърдение, за което се привеждат много доказателства. Твърдението е следното: Мисълта управлява материята !!! Става въпрос, че ако нещо го желаеш много силно, и повярваш наистина в него, то няма как да не се случи. Има много примери в подкрепа на това твърдение, включая и за чудодейни излекувания. Аз обаче повярвах само в едно от тези твърдения, което ми изглеждаше поне малко от малко разумно и логично.

Накратко - автора цитира експеримент на един хипнотизатор, който под хипноза е успял да накара възрастни хора с много лошо зрение да прочетат пасажи от някаква книга със ситен шрифт, но без да ползват очила. След излизането от хипнозата за да прочетат отново същия пасаж, се е наложило да си сложат очилата, които са с много диоптри. Този експеримент всъщност се е явявал доказателство, че няма такава болест като КЪСОГЛЕДСТВОТО. Целия проблем на хората с очила е, че те самите си мислят, че без очила не могат да виждат. След като мисълта си е въобразила, че има проблем, то той се появява наистина и на физическо ниво. Лечението - ами няма нужда от лечение. Просто човек трябва да повярва, че лошото зрение е функция на собственото му съзнание, а не на някакви физически проблеми с неговите очи - леща, ретина или нещо друго.

Ами аз повярвах и ЗАХВЪРЛИХ ОЧИЛАТА. Беше ми любопитно дали наистина може да се получи и ооооооо чудо .......... получи се. От 3 седмици не съм слагал очила и с всеки изминал ден зрениято ми се подобрява все повече и повече.

От около 10-15 години нося очила 1.5 диоптъра и в последно време усещах, че те вече не ми помагат. Буквите на компютъра ми се мажеха, въпреки че ги бях увеличил на 125% в Internet експлорера. Самата книга на Ян ван Хелсинг я четях на очила и буквите ми се размазваха, въпреки че шрифта е много едър (вижте сами). Бях си решил, че е крайно време да отида на очен лекар, и най-вероятно той щеше да ми изпише нови очила с 2.5 или дори 3 диоптъра.

След прочитането на книгата реших да направя експеримент, и той се оказа УСПЕШЕН. Захвърлих очилата да стоят далече от мене, защото ръката ми непрекъснато ги търсеше, когато седнех на компютъра. Първите 2-3 дена се мъчих, четейки размазани букви, но непрекъснато поддържах тази мъка, като постепенно намалявах размера на буквите на екрана на компютъра. Стигнах до нормалните 100% (каквито са базовите настройки) и след това преминах на GSM-а. На него буквите са много ситни, но аз насила се мъчех да ги чета. И дори си доставях садистично удоволствие, намалявайки ги все повече и повече и мъчейки се да ги чета.

Към днешна дата нямам абсолютно никакви проблеми със зрението. Спокойно и без размазване чета и най-дребните букви от GSM-а. Това за близки разстояния. За далечни разстояния зрението ми също се подобри - вече мога да прочета листенцата по дървета, намиращи се на 50 или дори на 100 метра от мене. Ако искате вярвайте или не, но при мене се получи. Захвърлих очилата и сега горещо се надявам, че това ще е веднъж завинаги. Зрението ми дотолкова се подобри, щото на екрана на компютъра като се загледам в сивата лента на форума, и като се понапъна малко, виждам дори растера от черни и бели точици.

На практика вече забравих, че някога съм носел очила. Дори и вече не ги знам къде се намират - захвърлих ги и забравих за тях. Днес обаче дойде един колега да обсъждаме нещо по електронната система за кошерите, и започна да се взира в екрана, като си извади очилата и дори с тях не виждаше добре. И това ме подсети, че само преди 3 седмици аз бях същия - ха-ха ...... И реших да се похваля във форума, пък дано да съм полезен на някой друг, който реши да повтори моя експеримент.

В основата на експеримента стои моята ВЯРА, че това е възможно, както и малко здрава логика. Всички знаят, че на стари години лещата на очите си намалява еластичноста, и за да може да се сгъва насам-натам е необходима по-голяма мускулна сила. Започват да се проявяват сиптоми с леко размазване при наблюдение на дребни обекти преди всичко на близко разстояние, и човек веднага бяга при очния лекар, който с удоволствие му изписва очила със съответния диоптър (все пак после ще си ги купиш от него тези очила). Слагането на очила решава проблема, но създава нов по-голям проблем - ПРАВИ МУСКУЛИТЕ НА РЕТИНАТА ПО-ЛЕНИВИ. А когато даден мускул не го използваш интензивно, той става все по-слаб и по-слаб.

Каква е алтернативата? Ами алтернативата е човек да засили тези мускули посредством интензивни упражнения.

Какви са упражненията? Ами много просто - гледа се наблизо и веднага след това се гледа надалеко. И така 100, 1000 или 10 000 пъти. Това прави мускулите на очите много по-силни и освен това раздвижва лещите на очите, правейки ги по-гъвкави.

И най-важното - ВЯРАТА, ЧЕ ТОВА Е ВЪЗМОЖНО. Ако човек наистина повярва, невъзможните неща стават възможни, и аз вече имам едно доказателство в подкрепа на това твърдение.

А ако случайно главата ви заболи от тези упражнения, не си мислете, че вината е в тях. Вината е в метиловия алкохол на ракията, която сте сварили тази година. Просто сменете ракията с миналогодишна и всички сиптоми ще изчезнат. drinks;

А стига бе - ти си открил топлата вода. Ти това сега ли го научаваш? Не за зрението - за ВЯРАТА?

Сега,като каза вярата и се сетих за една случка.Като бях хлапе имаше евангелизация на стадиона в Лазур,в Бургас.Ама нещо се замотахме и когато отидохме там вече беше свършило.Евангелизаторите тъкмо се качваха в рейсовете.Точно тогава един човек ги спря и започна нещо да им говори.Използваха човек,който превежда.Та ние разбрахме,че ги моли да помогнат на дъщеря му,която е на седем години и не може да говори.Единия от тези хора просто положи ръка на главата на момичето.После каза нещо на превеждащия,а той на бащата.Бащата попита детето-можеш ли да говориш и то отговори да мога.Сега докато не са ме наскачали атеистите искам да кажа че тази сцена се разигра пред не повече от пет човека!

Да разкажа и аз един случай, който ми се случи някъде преди около 30 години (сина ми още не се беше родил). Току що се бяхме оженили с жена ми и тя още от тогава вярваше във всякакви врачки и разни там други подобни. За да не и пречупя хатъра, съм ходил с нея и съм я возил насам-натам при такива врачки. Повечето бяха абсолютни шарлатанки, но една от тях направо ме впечатли. Мисля че се казваше Ана и живееше в някакво село от Добричкия регион. Селото беше много забутано - буквално нямаше асфалтиран път до него. Нямаше и табели, така че едвам го намерихме. Голямо беше учудването ми, когато видях на улицата пред една забутана селска къща паркирани поне 50 коли с регистрационни номера от цялата страна. Наредихме се и ние на опашката и чакахме много - може би 7-8 часа, докато ни дойде реда.

Гадателката беше жена на средна възраст, ханъма, облечена в турски дрехи - шалвари, забрадка и всичко останало, както си му е реда. Седеше в двора на земята на едно чердже под един селски навес (сайвант). Около нея обикаляха кокошки, имаше и козичка - въобще селска идилия. Ние се приближихме и тя веднага започна да приказва, като още с първите приказки ми закова вниманието. Аз съм върл материалист и не вярвам в такива неща, но тази жена ни посрещна с нашите имена - тя ни знаеше имената - моето и на жена ми. Започна да разказва за приятели съвсем точно и конкретно - цитираше имена на хора, имена на населени места, точното време и точното събитие, което се е случило или предстои да се случи. В нейния разказ бяха наплетени миналото и бъдещето, така че човек много трудно може да се ориентира. Имаше всякакви предсказания за дребни или за велики неща, които са се случвали в миналото или ще се случат в бъдещето. За съжаление почти нищо не си спомням за предсказанията, обаче жена ми после си ги записа и ги запечата в плик, който трябваше да го отворим в бъдещето и да видим дали е познала.

Най-важните неща доколкото си спомням ги позна - семейно щастие и след това семейни проблеми (случиха се), успехи в службата и това че ще стана директор на голямо предприятие и такъв ще бъда цял живот (тогава все още живеехме в социализма и това да стана директор ми изглеждаше направо невъзможно). Специално за предсказанията трябва да питам жената дали си спомня къде е запечатания плик и да го отворим, за да видим какво и доколко ни е познала. Това обаче не е чак толкова важно. По-скоро пиша постинга за това, щото аз лично с очите си бях свидетел на ТЕЛЕПАТИЯ В НЕЙНАТА НАЙ-ЧИСТА ФОРМА. Тази жена просто ни четеше мислите - моите и на моята жена. За предсказанията не знам, но за казаното по отношение на миналото тя беше АБСОЛЮТНО ТОЧНА - с възможно най-голямата конкретика. Нямаше нищо завоалирано в нейните приказки - тя просто ни четеше мислите и разказваше.

Матеев,пак ме подсети нещо с тая врачка.Майка има една приятелка -голяма гадателка,много известна.Нещо като тази при която сте ходили.Та тази жена един ден звъни на майка и казва,че в горния край на двора под сламата има злато!Бря,ами сега!Хубаво ама дворове дал господ,в тоя ли в оня ли всички ги прерових.Златото не го намерих.Та тази е единствената издънка,която ми се е случвала относно оракулите.

Сетих се и за друг случай-по точно за чудодейно излекуване.Една приятелка на баба ми се разболяла тежко.Лекари диагнози чудесии няма лек,а жената не се подобрява,а напротив!Тогава една вечер по време на една криза казала на сина си и мъжа си-Носете ме в църквата!Те хората се същисали.Ама тя настоявала.Там какво е станало незнам,но оттогава е излекувана и сега хвали господ!Относно болестите и мъките които носят някои хора искам да кажа,че това е начин Господ да ги приобщи в стадото си.Както когато наказваме децата си за да станат по-добри.И да споделя как се различават Дяволските от Господните дела. Много просто-доброто, светлината е от Господ. Лошотията, злобата, тъмнината е от рогатия!

Цитат:

---

Първоначално публикувано от бат тянко

Матеев,пак ме подсети нещо с тая врачка.Майка има една приятелка -голяма гадателка,много известна.Нещо като тази при която сте ходили.Та тази жена един ден звъни на майка и казва,че в горния край на двора под сламата има злато!Бря,ами сега!Хубаво ама дворове дал господ,в тоя ли в оня ли всички ги прерових.Златото не го намерих.Та тази е единствената издънка,която ми се е случвала относно оракулите.

---

На всички ли дворове на горния край имаш слама?