Хроничен вирусен паралич

Известни са няколко заболявания по пчелите, причинявани от вируси, но значение за пчеларството в нашата страна има хроничният вирусен паралич. Вирусът е патогенен за възрастните пчели, но при определени условия е възможно да заболеят и част от какавидите в пчелното семейство. Пътища за разпространение на хроничен вирусен паралич Заразяването на пчелите в пчелното семейство с хроничен вирусен паралич става при обмен на храна между тях, при преработването на нектара и прашеца. Смята се, че основна роля играе слюнката, отделяна при извършване на тази дейност. За разпространението на вируса от едно семейство в друго способстват блуждаещите пчели и търтеите.

Външно здрави пчели, без признаци на заболяване, често носят вирусни частици в себе си и може да ги предадат на други.

В разпространението на инфекцията голяма роля играе и инвентарът. Наблюдавани са случаи на заболяване от хроничен вирусен паралич при прехвърляне на пчелни семейства в кошери от умрели от паралич през предшестващите години. Причинителят на паралича може да бъде пренесен в здрави пчелни семейства и с пити с мед и пило или с пчелни майки и придружаващите ги пчели. В условията на практиката невинаги е възможно да се открие първоизточникът на инфекцията, тъй като невинаги заразените пчелни семейства боледуват.

Признаци

Най-често заболяването хроничен вирусен паралич се проявява през лятото, като боледуват отделни пчелни семейства в пчелина. Продължителността на боледуване, степента на изява на клиничните признаци и икономическите загуби невинаги са еднакви. При някои от засегнатите пчелни семейства признаците могат да изчезнат без намесата на човека, но при тях почти винаги се проявяват рецидиви през следващата година и по-рядко през същия сезон. Боледуващите или преболедувалите пчелни семейства отслабват и от тях никога не се получава продукция. Смъртният изход е по-рядко явление. Заболелите пчели са възбудени, движат некоординирано крилете си, а опитите им за летеж невинаги са успешни. Те се натрупват на купчинки по горните летви на плодниковите пити, по преградната дъска, по стените или дъното на кошера. Някои от тях излизат на прилетната дъска, където стоят с часове. При някои от тях коремчето е увеличено, а крилете са несиметрично разперени. Твърде характерна особеност при хроничния паралич е появата на черни, блестящи пчели, при които космиците на тялото липсват и след изпълзяването им от кошера пчелите-пазачки не ги допускат обратно в гнездото. В тези случаи около кошера се наблюдават десетки безредно движещи се пчели, загубили способността си да летят. Винаги, когато боледуват пчелите, са засегнати и търтеите, при които клиничната картина е още по-силно изразена.

Мерки за профилактика и борба с хроничен вирусен паралич

Мерки за профилактика и борба с хроничен вирусен паралич се основават на недопускане внасянето на вируса в здрави пчелини и осигуряване на нормални условия за отглеждане, развъждане и експлоатация на пчелните семейства. Въпросите, свързани с използването на специфични лекарствени средства, все още не са добре разработени. Установено е, че при подхранване на болните пчелни семейства със захарен сироп, съдържащ 1 г меден сулфат на 1 литър сироп, в около 70% от случаите заболяването се прекратява. Лечебният сироп се дава трикратно през 6-7 дни. Желателно е част от него (150-200 мл) да се напръска по пчелите в гнездото. Когато няма резултат от прилагането на меден сулфат, трябва да се подмени пчелната майка. Опитът у нас е показал, че при съчетаване на двата начина се постига почти 100% оздравяване. Лечебно-профилактичните мероприятия се съчетават с дезинфекция на инвентара, който е бил в контакт с болните. За целта се използва 2% разтвор на формалин или 4% разтвор на водороден прекис. Действието на дезинфектантите трябва да продължи не по-малко от 3 часа.