Първоначално публикувано от
scutellator
В Гърция не бих посмял да сложа чисти италианки. При моето стационарно пчеларство ще се налага да влагам солиден ресурс в тях, ако искам да оцелеят до началото на есента.
На италианките най-големия им проблем е манджата, а не презимуването - в онази година си спомням че температурите през Януари паднаха до -16 градуса в продължение на седмица. Все пак те са планински пчели и към момента все още са най-разпространените пчели в Канада, както и в някои Скандинавски страни. Същото, обаче, не може да се каже за Карниковите пчели. Мнението че италианките не издържат на студени зими е изградено на база приказки на пчелари, които не са свикнали да оставят необходимото им количество запаси за през зимата ( е, накои от италианките произхождащи от райони със мек климат, наистина имат по-слаба способност да презимуват. Понякога това се дължи на още по-слаба способност да формират плътно зимно кълбо и/или още по-ниска жизненост на пчелите. Тези си дефекти италианките са принудени да ги компенсират посредством поддържане на по-голяма численост на пчелите през зимата, но когато се премине определена граница, тези неща вече трудно могат да бъдат компенсирани)