Морфология
Общо външният вид на A. m. caucasica е много подобен на carnica (фиг
11.6.): приблизително със същия размер, предимно тъмна пигментация (но
тесни, често неясни жълти
пръстени в коремната терга, фиг. 11.7), широка сива томента и къса
покривна козинка, малко по-широк корем (St 6-1 82,0 vs.83,5). Основните
разлики се откриват в жилките по крилото: общо известния кубитален индекс е много по-нисък,
отколкото при A.m. carnica (фиг. 11.7). Дори повече, отколкото при
карника, обаче, "тъмния цвят" при caucasica е по-скоро модел за
селекция в пчеларството, отколкото същноста: двете раси показват висока
вариабилност от почти напълно тъмно до тясно жълто райе. Една
характеристика на цвета изглежда да бъде еднаква и специфично за
caucasica: гъстата покривна козинка на гръдния кош на търтейте е тъмно
черна, различно от всички други познати раси. Цвета на козинката на
пчелите е подобен на карника, но с малко по-различен отенък; тя е
по-скоро оловно-сива в сравнение с кафяво-сивата при карника. В
световен мащаб репутацията на caucasica идва от дългото хоботче.
Биометрията при пчелите започва с измерване на дължината на езика, и
Cochlov (1916), Michailov (1926), Alpatov (1927) и Skorikov (1929)
посочва, че кавказките пчели са с най - дългите езици от всички раси на
Mellifera. Най-високата средна за семейство бе установено, че е 7,22 мм
в Megrelia, и индивидуално най - дългият език с дължина 7,52 мм
(Skorikov 1929). В настоящото изследване най-високата стойност за
семейство е 7,25 мм, а индивидуално най - дългият език е 7.38 мм.
Биометричните данни, в сравнение с други ориенталски раси, са
дадени в таблица 11.1. С изключение на описаните специфични расови
характеристики, има само малки разлики:
в сравнение с карника, кавказката има малко по-голямо тяло и по-дълги
задни крака, но по-малки крила; покривната козинка е малко по-дълъга,
томентата и ивиците с жълто оцветяване на коремните тергити 2 и 3 са
определено по-широки.
Най-важните разлики между carnica и caucasica се отнасят до жилките на
крилото. В действителност, caucasica показва съвсем различен модел на
жилките по крилото. От 11 измерени ъгли само два попадат в границите на
стандартното отклонение, докато разликите на останалите девет са всички
извън тези граници (общо N = 959 пчели). Това е причината за
специалното местоположение на клъстера caucasica в "Y" от общата PCA
(фактори 1 и 2; фигура 10.5.): Различаваща се от очакваното,
произтичащо от общия външен вид не е близо до карника, но в M-клона е
близо до мелифера. В графично представяне на фактори 2 и 3 (с фактор 1,
съдържащ характеристика на размера,степен за родство ), caucasica се
появява в края на отделен клон (O-клон) с всички раси на Mellifera от
Близкия Изток (фиг. 10.6, 10.7). Кавказките търтей са по-големи,
отколкото всички други търтей (таблица 11.4). Оцветяването на тергитите
е тъмно, кубиталният индекс е дори по-нисък, отколкото при Mellifera;По
- широки basitarsi в сравнение с европейските раси (както при пчелите
работнички).
За да обобщим, A. m. carnica и A. m. caucasica се различават по много
характеристики, но е трудно да се разграничи без биометрични и
биологични данни. Не е чудно, че кавказките, предложени за продажба са
едва ли винаги чистопородни но в повечето случай са хибриди с карника.
Местни разновидности
Изследваики само дължината на езика, Skorikov (1929а) установява четири
местни популации:
Абхазка, Мингрелска, Грузински, и Имеретианска (фиг. 11.8). въпреки че
броя проби от трите последни споменати региони е малък в нашата
колекция,многовариантно статистическия анализ на базата на 40 символа
изглежда потвърждава резултатите на Skorikov (фиг 11.9.): грузинските
проби (област Кутайси) са добре отделени
от абхазките във всички участъци на първите три фактори и в
имеретианските проби в два фактора.Мингрелските пчели имат най-дълго
хоботче (х = 7.20 mm),Имеретианските най-късия (X = 6,60), което
потвърждава резултатите от по-ранни автори. Споменава се, че в Кавказ,
пчелите при висока надморска височина са по-големи и по-тъмни
от тези в равнините (Skorikov 1929), съответстващо на наблюдения в
други региони (стр.55). Сравнение на 16 семейства от Красная Поляна
разположени между 100 м и 1800 m, не показва никакъв линеен градиент в
размера на тялото, дължина на козинката,ширина на томентума, дължина на
езика и цвят; но ако пчелите от низината (100 до
500 м) и планините (600 до 1800 m) се сравнят (Таблица 11.3, първа и
последна линия), пчелите от планините изглеждат малко по-големи,
по-тъмни, и с по-дълъга
и повече козинка. Популациите от различни височини от един и същ регион
могат да бъдат разграничени чрез мултивариантен анализ (фиг. 11.9).
Биология
A. m. caucasica е раса с обща икономическа стойност, и много
сравнителни тестове са направени в пчелни институти за оценка на
относителната ефективност
при различни климатични условия (Alpatov 1932, 1948; Avetisyan 1978;
Bilash 1967; Bilash et a1.1976; Winogradowa 1976; и други). Има
съгласие по доста голям брой точки:
1. Много високо ниво на кротост
2. Ниска роева тенденция. Умерен брой роеви маточници (10-20)
3. Бавно повишаване на активноста за отглеждане на пило: късен и бавен
старт през пролетта. Средна по размер популация през лятото и есента.
4. Предпочитания към цъфтежа: семействата изпъкват при дълъг и слаб
продължителен добив на нектар; много по-малко, при краткотраен приток
на нектар, които е вероятно да бъде съхранен в плодника, а не в
магазина. Това е отражение на топло влажен климат с наличност
на нектар в продължение на дълъг сезон. Повече посещения на червена
детелина, отколкото други раси (Alpatov 1929), въпреки че не всички
очаквания бяха достигнати в това отношение (Goetze 1964). "мокра"
запечатка на меда (няма въздух между запечатката и меда).
5. Прекомерната употреба на прополис. През зимата по-голямата част от
входа е блокиран от смола, оставяйки само малки отвори за вентилация и
летеж(Фиг. 11.1 0).
6. Лошо зимуване очевидно дължащо се на по-висока чувствителност към
Nosema (според няколко доклада, например, Alpatov 1932; Аветисян 1978).
Не е позволено никакво доставяне на кавказки в Сибир (Gajdar 1976).
7. Отлично комбинативна възможност с други раси, особено с ligustica и
carnica. Бяха направени колективни усилия, за избиране на подходящи
пчели за различни климатични райони на СССР (Bilash 1967). кавказката
планинска пчела даде най-добри резултати в Черноморски регион
(Краснодар, Молдава).Популацията на A. m. caucasica е вероятно доста
висока, поради общо благоприятните условия. Броят на управляваните
семейства в ССР Грузия се дават за 175 000 (Andguladze 1971).
Специален таксономична проблем са пчелите на Северен Кавказ (
"Cis-caucasian bee" ). Alpatov (1929 г., 1948 г.) установи, че тази
пчела продължава тенденцията за разлики в измерванията на тялото от
север на юг в равнините на СССР (Увеличаване на дължината на езика,
като намалява размера на тялото) (Таблица 4.5). Тази тенденция рязко
се промени в планинската верига Кавказ. Пчелата Cis-caucasian която от
времето на Gorbachev (1916) често се разглежда като хибрид от
планинската пчела е много по-малко проучена биометрично от другите
популации на региона. Дължината на хобота беше даден като 6.50-6.80 мм,
по-малко тяло, но по-дълги крака сравнение с украинската пчела, жълта
ивица на тергит 3 (Alpatov 1929). По настоящем пчелите от този регион
се заместват от Карпатските щамове.
