Пчеларят трябва да знае как са изградени пчелните пити и гнездо. Всяка пита се състои от общо вертикално средостение, от двете страни на което, в хоризонтални редове са разположени шестоъгълни килийки. Слоевете на питите в гнездото са винаги вертикални.
Дебелината на питите, предназначени за отглеждане на потомство, е постоянна – 24-25 мм. Между питите пчелите оставят 10-12 мм. свободно пространство – пътечки. При такова разстояние те могат да работят от двете страни на питата, без да си пречат една на друга. Не трябва да има значително увеличение или намаление на този параметър. Така, в увеличените междини, пчелите винаги изграждат „езичета” от нови пити. Най-голямото разстояние, оставяно от пчелите между краищата на съседни пити, е 35 мм. В горните части на питите, където по правило се складира мед, пчелите удължават стените на килийките. В резултат, междината на това място се стеснява с до 5 мм., което е достатъчно за да премине една пчела, а общата дебелина на питата се увеличава до 30 мм. При живот в естествени условия, на мястото, където се държи меда, този показател може да превишава 45 мм.
Дънцето на килийката се състои от наклонени ромбчета. Дънцето на всяка килийка от едната страна на питата, едновременно служи за част от дънцата на три килийки от другата й страна, което повишава нейната здравина и вместимост, намалява загубите на строителен материал и т.н. Освен това, пчелата, която се намира в килийката, може да използва топлината на девет други пчели, намиращи се в съседните килийки. До 75% от площта, заета от зимното кълбо, се разполага на свободните от мед участъци на питите. При пчелите, които се намират в празни килийки, интензивността на обмена на белтъчини е с 20,4% по-малка, отколкото при тези в горната част на питите. Празната пчелна пита е добър топлоизолатор (коефициентът на топлопроводимост е около 0,03 Вт/м*град.). Ако при зимуването, пчелите са разположени на пълни с мед килийки, насекомите губят около 3 пъти повече топлина, отколкото при кълбо, поместено на участъци от празни пити.
На естествено изградените пити, се различават следните видове килийки: пчелни – за отглеждане на пчели, събиране и съхранение на мед и цветен прашец; търтееви – за отглеждане на търтеи и складиране на мед (пчелите избягват да съхраняват цветния прашец в тези килийки); маточници – килийки за отглеждане на майки; преходни – килийки с неправилна форма, които пчелите изграждат на прехода от пчелни към търтееви килийки (обикновено до горните и странични летвички на рамката); медови – с удължена форма и забележимо насочени нагоре, което изключва възможността майката да снася яйца в тях.
Поради факта, че размерът на пчелите от различни породи не е еднакъв, диаметърът на килийките е също различен. Например, диаметърът на пчелните килийки на средноруската породата е средно 5,56 мм., търтеевите – 6,98 мм.; на сивата горнокавказка съответно 5,46 и 6,69 мм. Диаметърът на килийките закономерно се увеличава от юг на север, което съответства на географското изменение на размера на тялото на пчелата. Дълбочината на пчелните килийки е 12 мм., те са насочени леко нагоре, под ъгъл 4-5% спрямо хоризонта.
Стандартната пита с размери на рамката 435х300 мм. побира до 9,1 хиляди килийки, от които около 8 хиляди служат за отглеждане на пило.
Известни са случаи, когато пчелното семейство е използвало едно и също гнездо (съвкупност от пити) над 30 години. Пчелите винаги изграждат питите, разположени една зад друга. Ако се наруши целостта на гнездото, те веднага възстановяват биологичната норма: на мястото на разрушената или иззета пита, изграждат нова. Разположението на пилото и запасите от храна в гнездото е строго закономерно: на питите близо до входа, пчелите отглеждат пило, тъй като там са най-добрите условия за вентилация; на по-отдалечените складират запасите от мед. Там има най-добра защита.
Току що изградените пити са светли. Ако пчелите съхраняват в тях храна, те за дълго време остават светли. Питите, които се използват за отглеждане на пило бързо стареят, тъй като след отглеждане на всяко поколение в килийките остават плътно прилепени към стените и дъното пашкули и екскременти от ларвите. В резултат на това обемът на килийките намалява, а питите постепенно потъмняват (вж. Сп. „Пчеловодство” №2, 1999 г.).
Каква информация за състоянието на пчелното семейство ни дава питата, взета от неговото гнездо?
Първо, по запечатването на меда, може да се съди за произхода на пчелите. Средноруските пчели запечатват килийките, оставяйки между повърхността на меда и восъчното капаче слой въздух (светло „сухо” запечатване). Такава пита се отличава с бял цвят, което свидетелства за повишените й топлинни качества и по-добрата приспособеност на пчелите към зимуване.
Кавказките пчели не оставят в килийките въздушен слой, затова, запечатаната пита има тъмен цвят (тъмно „мокро” запечатване). При пчелите от местен произход, запечатването е смесено.
Второ, по питите на гнездото може да се съди за количеството и качеството на хранителните запаси. Количеството мед се определя на око по заетата с мед площ от питата или чрез измерване на кантар, като се извади теглото на самата пита: на прясно изградените светли пити – 400 гр., кафявите – 600 гр., тъмните – 800 гр. Ако пита с размер на рамката 435х300 мм. е изцяло запълнена и запечатана, тя съдържа 3,6 кг. мед (запечатана ивица с ширина около 7 см. отговаря на 1 кг. мед).
