пчелните млечно-кисели бактерии

Медицинското значение на пчелните млечно-кисели бактерии


През 2005 г., шведският учен д-р Тобиас Олофсон, неговият дядо – пчелар и сътрудник – изследовател, Александра Васкес, откриват в стомаха на пчелите млечно-кисели бактерии (13 на брой), които попадат в състава на меда. Те са част от нормалната бактериална флора на всички видове пчели. Ролята на тези бактерии е да предотвратят разграждането на нектара от други микроорганизми в процеса на медообразуване. Броят им е до 100 милиона на грам, но те загиват при узряването на меда. Освен това, тези бактерии са част от ферментацията и консервирането на пчелния хляб (перга),
Млечно-киселите бактерии изискват хранителни вещества, за да съществуват и оцелеят. Тази роля се изпълнява от нектара, явяващ се хранителен източник едновременно за пчелите, и за бактериите, в това число и през зимния период.
Изследвани са 49 вида захар, за да се установи в каква хранителна среда съществуват млечно-киселите бактерии. Бактериалните колонии се развиват изключително добре в глюкоза и фруктоза - основните захари, съдържащи се в меда, като, също така, се нуждаят от други хранителни вещества, съдържащи се в меда и прашеца.
Много пчелари предлагат на пчелите през зимата трапезна (бяла) захар. Авторите правят проучване, обхващашо 4 пчелни колонии, като две от тях са зазимени с бяла захар и две – с тяхната собствена, в кошера. При първата група се оказва, че почти липсва храна в края на януари, пчелите са агресивни и с намален брой. Втората група пчели имат достатъчно храна, спокойни са, и с увеличен брой.
Медът, събран от първата група пчелни колонии, съдържа значително по-малък брой млечно-кисели бактерии – 1000 бактерии на пчелно стомахче, сравнено със 100,000 в стомахчето на пчела, оставена на собствени хранителни вещества.
Млечно-киселите бактерии, както всички други микроорганизми, са в непрекъсната борба за хранителни вещества и среда. Те притежават спосособността за самозащита в присъствието на други микроорганизми, навлизащи в кошера, заедно с нектара и прашеца. Въпреки, че голяма част от вредните микроорганизми в меда и пчелния хляб загиват, остават някои спори, като тези на злокачествения Американски гнилец.
Тези спори стимулират млечно-киселите бактерии да продуцират непрекъснато антимикробни субстанции, кaто по този начин спорите остават латентни, тоест – неинвазивни. Бялата захар значително намалява тази способност на млечно-киселите бактерии, сравнена с меда. Следователно, защитните сили на тези бактерии са отслабени, през периода, в които пчелите се хранят с бяла захар. Както бе споменато, трудно растат в такава хранителна среда.

На базата на резултатите от проучвания, авторите разработват продукт, който има за цел да потенцира ефекта на млечно-киселите бактерии. Прилага се веднага преди и след периода на зазимяване на пчелите. Съдържа 50 г. пчелен мед, 5 г. прашец, и млечно-кисели бактерии. Количеството съответства на една доза за лечение, достатъчно за еднократно дневно приложение в рамките на 3 дни. Съдържанието на едно пакетче се смесва с вода, в бурканче за мед и се оставя за два дни на стайна температура или за предпочтине – на по-топло, до 40 градуса. Това позволява на бактериалните колонии да се развият и активират в рамките на 5 дни. На третия ден, преди да се постави в кошера, към сместа се добавя 100 г. бяла захар и се разбърква добре. След това, 60 мл от общото количество се инжектира със спринцовка директно в горните рамки на кошера. Процесът се повтаря на 4-я и 5-я ден. В Швеция, това лечени се прилага първо в късна есен (октомври) и отново през февруари.



Резултатите от собствени проучвания показват ефективност едновременно срещу Европейски и Американски гнилец.
Изследвана е и ефективността на препарата при пчелни колонии, инфектирани с Нозема апис, и Нозема церана. Броят на спорите намалява екстремно, в рамките на 2-3 месеца.
Продължават изследванията върху ефективността спрямo Нозема, Амeрикански гнилец, Вароа деструктор и Вируса на деформираните крила.


Прикачен файл 8412
haled aboud